Обща, интензивна и кратка реакция на организма на неочаквана ситуация, придружена от афсктивно състояние с мъчителна или приятна оцветеност. Емоциите заемат основно място в психологията, тъй като са тясно свързани с потребностите и мотивациите и могат да бъдат в основата на психични и психосоматични разстройства. Въпреки многобройните изследвания природата, начинът на действие и функцията на емоцията остават хипотетични. Особено добре са изучени физиологичните й прояви (изменения на сърдечния и дихателния ритъм, разхлабване на сфинктерите, сухота в устата, потене и т. н.), нейното влияние върху психичните функции (повишаване на внушаемостта, намаляване контрола на волята) и типовете поведения, които предизвиква (плач, бягство...); изяснена е ролята на културата за изразяването на емоциите (в Китай гневът се изразява с ококорване на очите). Но това, което обуславя емоцията и психофизиологичната й основа, още не е добре познато. Емоцията е обусловена не само от природата на емоционалния агент, но най-вече от индивида, от моментното му физическо и психично състояние, неговата личност, миналото и предишния му опит. Въпреки че съществуват колективни емоции, дължащи се на някои изключителни обстоятелства, които имат еднакво значение за повечето хора (паника вследствие на земетресение), емоцията е преди всичко индивидуална. Общо взето, тя се проявява, когато субектът е изненадан или когато ситуацията надхвърля възможностите му. Тя изразява неадекватността на субекта и усилието на неговия организъм да възстанови моментно нарушеното равновесие. Емоцията не е осъзнаване на физиологичните реакции, породени от тази дезадаптация, както мисли У. Джеймс („страхувам се, защото треперя"), а знание за значението на ситуацията („мечката е опасна") и демобилизация на защитните сили на личността (оставям се на емоцията да ме завладее). Това обяснява поведението на някои оцелели от катастрофи (например затрупани в мини), които припадат или са обхванати от нервно треперене малко след като са били спасени. По правило физиологичните нарушения, предизвикани от емоциите, са временни. Но понякога се случва емоционалният шок да е толкова силен или толкова продължителен, че организмът се изтощава във възстановяването на равновесието и настъпват увреждания като например стомашна язва (Селие). Психосоматичната медицина е разкрила ролята на емоционалните фактори при много и различни заболявания като астма, екзема, затлъстяване или белодробна туберкулоза.
