Метод, имащ за цел да регистрира определен брой естествена факти, на основата на които да бъде възможно формирането на хипотеза, която ще бъде подложена на експериментална проверка. Наблюдението представлява основна фаза на експериментирането. То може да бъде просто (по време на интервю и провеждане на тестове психологът отбелязва нагласите на субекта, неговата мимика, начин на действие) или „въоръжено" (запис, огледало без амалгама, през което наблюдаващият вижда, без да бъде виждан); ограничено до време (например пет минути на всеки три часа) или непрекъснато и дълготрайно (в интернат) и т. н. Случва се по време на кратка консултация наблюдението да бъде деформирано от самите условия на консултацията и от присъствието на експериментатора. Когато значимостта на ситуацията го изисква, изследването продължава чрез въвеждането на специализиран възпитател в средата на изследваното лице („наблюдение в отворена среда"), като периодически се събират сведения за поведението на детето или юношата вкъщи, на училище, на улицата и т. н. Този нов наблюдател позволява „случаят" да бъде разбран по-добре.
