Навик

Относително стабилна диспозиция, придобита в резултат на продължително упражняване. Съществуват двигателни, когнитивни, социални и т. н. навици, създадени от регулярното повторение на събитие. Но повторението не е единственото условие за навика. За да се създаде той, е необходимо организмът да му се поддава, да бъде зрял за възприемането му: детето не може да се научи да ходи или да пише, ако не е достигнало определена степен на съзряване. Функцията на навика е полезна: той освобождава съзнанието от действията, които могат да бъдат автоматизирани (ходене, шофиране...). Но той представлява и опасност от обедняване на човека, от сковаването му в мрежа от автоматизирани действия, от склерозиране на ума и афективността му.