Развиване на тялото и на ума под въздействието на социалната среда. Всяко човешко общество, дори и най-първобитното, притежава своя култура, която обуславя общото развитие на неговите членове. Именно културата превръща индивида в определен тип личност. Връзката между културата и личността е толкова тясна, че е възможно описанието на средния тип французин, англичанин, италианец, в който да се срещат основните народностни характеристики на всички хора от тези националности. Културата дава на човека неговата човечност. Вълчите деца, които са били отгледани от животни, не притежават нищо човешко; движат се на четири крака, хранят се като животни, не говорят и начинът на изразяване на техните емоции е непонятен за нас. Трябва ли да се смята, че културата е присъща само на човека? Много автори (Р. М. Иркес, М. Кавай) смятат, че това явление съществува и в животинските общности. Установено е, че врабчета, които са поставени сред канарчета, започват да подражават на песента им. От друга страна, малки авлиги, отделени от родителите си, „измислят" оригинално пеене, на което по-късно научават други по-млади свои събратя; така била създадена „нова музикална школа за авлиги" (У. Е. Д. Скот). Културата е явление на социализация, основана върху учене, благодарение на което индивидът се интегрира в групата. Тя съществува във всички човешки общества и вероятно сред някои животински видове.
