Рефлексия, отнесена към бъдещето. Проспективата не е предвиждане на бъдещето, основаващо се на готови статистики, които много бързо се оказват остарели, а научна и динамична рефлексия за бъдещето на човека, изграждана на базата на бъдещите събития, които си представяме. Тя изисква креативност от тези, които определят дългосрочните цели. Този подход, създаден през 1955 год. от група психолози (Г. Берже), икономисти (А. Сови) и администратори (Л. Арман), би трябвало да бъде обект на внимание преди всичко от страна на правителствата.
