Клон от приложната математика, създаден от С. Е. Спиърмън за анализиране на резултатите от различни тестове за интелигентност. Най-обшо този статистически метод цели да открои факторите, които са общи за множество от променливи, между които съществуват корелации. При прилагането на различни задачи се установява, че резултатите не се разпределят случайно, а между тях съществуват определени отношения: при ученик с много добри оценки по латински и геометрия и лоши оценки по рисуване се приема интуитивно, че първите се дължат на способността за логическо мислене, което няма отношение към рисуването. Но за да се твърди това, е необходимо обективно потвърждение. Факторни-ят анализ предоставя такова потвърждение. Благодарение на тази техника Спиърмън доказва съществуването на обща способност (наречена от него фактор G), която съставлява умствената енергия и може да се приравни с интелигентността. Измежду най-наситените с фактора G тестове са Прогресивните матрици (Progressive Matrices) на Дж. С. Рей.
