Психотерапевтична техника, създадена от Я. В. Морено (1921), която използва свободната драматическа игра и цели активното развиване на спонтанността на субектите. Екстериоризацията на мислите по време на сценичните импровизации и техния анализ от психотерапевта, водещ играта, представлява същността на тази терапия; приложима към деца и възрастни. Катарзисният ефект на драматическото действие върху зрителите е познат още от времето на Аристотел, но Морено е първият, който разпростира благотворния ефект върху самия актьор като иска от него да бъде напълно спонтанен, да играе себе си за самия себе си, изоставяйки всяка мисъл за впечатлението, предизвиквано у зрителите. Психодраматичните сеанси се делят на три части: подготовка, по време на която организаторът на играта, се стреми да премахне всяко притеснение у актьорите като ги предразполага и обсъжда с тях представлението; драматическа игра (импровизиране върху предварително общо избрана тема); обсъждане в края, при което се коментира играта на всеки и човешките интеракции по време на сеанса, и в което всеки казва какво е научил за себе си. Психодрамата представлява предпочитано средство за даване израз на вътрешните конфликти; тя не поражда тревожност, защото изразяването се извършва чрез игра, благодарение на която субектът разбира себе си и се променя, като в същото време се опознава.Тя се използва под формата на ролева игра като инструмент за лично усъвършенстване и средство за подбор на кандидати за определена работа.
