Тежка психична болест, характеризираща се със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптапия на субекта. В противоположност на невротика, който осъзнава своите лични трудности, психотикът не знае за своето разстройство: изолирайки се от външния свят, той си създава собствен свят, който моделира по свой начин и в който той е всемогъщ. Съществуват много видове психози: шизофрения, манийно-депресивна психоза, налудности (параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения). Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, липсата на самокритичност, девиантните съждения, дерайстичното мислене, - изразява дълбоката умствена алиенация на личността и представлява най-характерната черта на психозите, които са ртносително чести (1% от градското население).
