Нападателност. 1. Разбирана в тесен смисъл, тази дума означава войнственият характер на човек. 2. В по-широк смисъл терминът характеризира динамизма на субект, който се утвърждава, не отбягва нито трудностите, нито борбата и, още по-общо разбирана, характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото същество може да получи удовлетворяване на своите жизнени потребности, най-вече от храна и сексуално удовлетворяване. Според много психолози агресивността е тясно свързана с фрустрацията: дете, на което забраняват да играе, се сърди или тропа с крака от гняв. Дори лекарят, отбелязва с хумор Фройд, може да бъде несъзнавано агресивен към някои болни, които не успява да излекува. Агресивността има и други причини: А. Монтане (1988) е наблюдавал у деца, които не са спали достатъчно, внезапни изблици на агресивност, последвани от моменти на дълбока изолация. Агресивността на детето най-често се дължи на силна неудовлетвореност вследствие липса на обич или на чувство за лична девалоризация. Например когато, въпреки че полага искрени усилия, ученикът е наказан, защото не удовлетворява изискванията на родителите си, те всъщност му налагат едно крайно несправедливо наказание, което може да предизвика бунта на малолетния или да го обезсърчи. Ученето играе важна роля при агресивността. В книгата си Агресивният човек (1987) П. Карли припомня, че в някои човешки групи (например в Таити или в Мексико) всякаква проява на агресивност е заклеймявана и считана за позорно поведение. Той смята, че и в нашето общество би могло да се снижи агресивността чрез възпитателни мерки, като се насърчават алтруис-тичното поведение и моралните ценности.
