Усещане, предизвикано от потребността за пиене. Все още знаем малко за физиологическите механизми на тази първична, властна потребност. Дълго време се смята, че усещането за жажда зависи единствено от сухотата в устата и гърлото, която отразява потребността на организма от вода. Тази периферна теория, чийто автор е У. Б. Кенън (1918), е преразгледана и допълнена от доказателството, че съществуват осмотично чувствителни енцефалични структури (К. фон Ой-лер, 1953). Несъмнено пресъхването на устната лигавица подтиква към пиене, но многобройни проучвания (Е. Ф. Адолфи, Р. Т. Белоус...) показват, че това условие не е достатъчно, за да предизвика жажда. Тази потребност, свързана с нормалната обмяна на веществата в тялото, зависи от мозъчните структури и от ендокринните секреции на задния дял на хипофизата (К. П. Рихтер). Когато осмотичното налягане на вътрешната среда се увеличи, специални неврони, наречени „осморецептори", разположени в супраоптичните ядра на хипоталамуса, предават информацията на „центъра на жаждата", който предизвиква количествено съобразена реакция на организма (търсене и приемане на вода).
