Жажда

Усещане, предизвикано от потребността за пиене. Все още знаем малко за физиологическите механизми на тази първична, властна потребност. Дълго време се смята, че усещането за жажда зависи единствено от сухотата в устата и гърлото, която отразява потребността на организма от вода. Тази периферна теория, чийто автор е У. Б. Кенън (1918), е преразгледана и допълнена от доказателството, че съществуват осмотично чувствителни енцефалични структури (К. фон Ой-лер, 1953). Несъмнено пресъхването на устната лигавица подтиква към пиене, но многобройни проучвания (Е. Ф. Адолфи, Р. Т. Белоус...) показват, че това условие не е достатъчно, за да предизвика жажда. Тази потребност, свързана с нормалната обмяна на веществата в тялото, зависи от мозъчните структури и от ендокринните секреции на задния дял на хипофизата (К. П. Рихтер). Когато осмотичното налягане на вътрешната среда се увеличи, специални неврони, наречени „осморецептори", разположени в супраоптичните ядра на хипоталамуса, предават информацията на „центъра на жаждата", който предизвиква количествено съобразена реакция на организма (търсене и приемане на вода).