Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Праг

Сила, която стимулът трябва да достигне, за да бъде възприет или за да предизвика реакция в организма. Абсолютен праг се нарича минималното дразнене, способно да предизвика усещане (от какво разстояние човек чува тикакането на часовник, който приближават до ухото му?), а диференциален праг, минималното количество, с което трябва да варира началният стимул, за да долови субектът промяна в усещането: между 15 ги 16 г, 15 ги 17 г, 15 г и 18 г не усещам разлика; тя започва да става осезаема едва след 20 год. Величините на абсолютните и диференциалните прагове са статистически резултати; те отговарят на средната стойност от известен брой измервания. Те варират в зависимост от индивидите (степен на сензорна острота, възраст, здравословно състояние, интерес към теста) и от природата на изследваните усещания. Нашата сетивност функционира ту като прецизен уред, ту като неточен кантар: способни сме да различим тегло от 100 г от тегло от 110 г, но в никакъв случай не можем да усетим разлика между 1 кг и 1010 гр. За сметка на това можем да различим 1000 гр. и 1100 ф. В двата случая, в които има осезаема разлика, отношението е постоянно (100/110 = 1000/1100), което е формулирано в закона на Вебер, диференциалният праг е пропорционален на началната интензивност на стимула. Прецизността на нашата чувствителност зависи от величините, които тя трябва да измерва.