Сила, която стимулът трябва да достигне, за да бъде възприет или за да предизвика реакция в организма. Абсолютен праг се нарича минималното дразнене, способно да предизвика усещане (от какво разстояние човек чува тикакането на часовник, който приближават до ухото му?), а диференциален праг, минималното количество, с което трябва да варира началният стимул, за да долови субектът промяна в усещането: между 15 ги 16 г, 15 ги 17 г, 15 г и 18 г не усещам разлика; тя започва да става осезаема едва след 20 год. Величините на абсолютните и диференциалните прагове са статистически резултати; те отговарят на средната стойност от известен брой измервания. Те варират в зависимост от индивидите (степен на сензорна острота, възраст, здравословно състояние, интерес към теста) и от природата на изследваните усещания. Нашата сетивност функционира ту като прецизен уред, ту като неточен кантар: способни сме да различим тегло от 100 г от тегло от 110 г, но в никакъв случай не можем да усетим разлика между 1 кг и 1010 гр. За сметка на това можем да различим 1000 гр. и 1100 ф. В двата случая, в които има осезаема разлика, отношението е постоянно (100/110 = 1000/1100), което е формулирано в закона на Вебер, диференциалният праг е пропорционален на началната интензивност на стимула. Прецизността на нашата чувствителност зависи от величините, които тя трябва да измерва.
