Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Аз

1. Самоосъзната и утвърдена индивидуалност. Съзнанието за единство на личността се изгражда в процеса на растежа. В края на третия месец новороденото използва ръцете си, за да опознава външния свят и своето собствено тяло, които открива. Така се установява първото разграничение между Аза и не-Аза, което става по-явно след края на кърменето. Към двегодишна възраст, ако го поставим пред огледалото, то се усмихва, без да знае, че вижда себе си. Едва година no-късно започва да употребява местоимението аз и да се противопоставя на другия единствено заради удоволствието да утвърждава личността си. По-нататък Азът продължава да се изгражда под действието на съзряването и социокултурните и афективните условия. В психоаналитичната терминология „Азът" (превод на немското das Ich) означава центърът и съвкупността от мотивациите и действията на индивида, които обуславят адаптацията му към реалността, задоволяват неговите потребности и разрешават конфликтите, произтичащи от несъвместими желания. В ежедневните действия тази функция се упражнява както в плана на съзнаваното (интелектуални процеси), така и в плана на несъзнаваното (използване на защитни механизми). Невротичният Аз е слаб; той е неспособен да реши вътрешните си конфликти (изисквания на нагоните, които се противопоставят на моралното съзнание или на реалността). Това го прави тревожен и го води до възприемането на различни видове парадоксално поведение (натрапли-ви действия, самоубийство и т. н.). Според У. Джеймс - всичко лично: „аз" (moi) и „мое" (mien). Според Фройд Азът е несъзнавано продължение на Аза. Юнг пък прави от Аза „намираща се над" Аза същност, която обхваща не само съзнававаното и несъзнаваното, но и „целта на живота".