Психична конституция, описана основно от Е. Кречмер и Ф. Минковска, при която се срещат черти, присъщи на епилептоидната психика, характеризираща се главно с незрялост, избухливост, мудност на ума, „психичен вискозитет" (лепливост) и склонност към набожност. Терминът епилептоидия е несполучлив, тъй като внушава, че всички болни от епилепсия имат този тип характер, което не е вярно. Напротив, личностните черти, описани no-горе, се наблюдават при много органични мозъчни увреждания, които се различават от самата епилепсия. По тези причини понятието епилептоидност се употребява все по-малко.
