Нервна болест, характеризираща се главно с конвулсии и загуба на съзнание. Епилептичната криза се предизвиква от разтоварване на мозъчните клетки в неподходящо време. Понякога тя е значителна (голям епилептичен припадък), изразява се с падане на земята, спазмодични контракции на тялото, прехапване на езика, изпускане на урина и до такава степен може да събуди страх в присъстващите, че в античния Рим предизвиквала разтурване на публичните събирания и била смятана за лошо предзнаменование. Но тя може да бъде и ограничена (малък епилептичен припадък) до някои прояви на абсанс или потрепервания на мускулите (миоклонизъм), или дори да остане незабелязана при децата, ако настъпва през нощта (в този случай има изпускане на урина, което обикновено се бърка с енуреза). Тази широко разпространена болест (5 на хиляда от цялото население) зарята всички социални слоеве — Юлий Цезар, Фьодор Михайлович Достоевски, В. ван Гог са били епилептични. В малка част от случаите (6%) тя е наследствена, а в останалите е последица от инциденти по време на раждане, черепни травми, енцефалити, мозъчни тумори и др. При започването на кризата, ролята на афективните фактори е несъмнена. Често бива предизвиквана от психологически шок. Някои психоаналитици смятат.че епилептичните кризи имат символично значение за субекта, изразявайки желанието му да се оттегли от травматизиращия реален свят. Лекуването на епилепсията се състои в понижаване на чувствителността на мозъка по отношение на стимулите и в приемане на лекарства (барбитурати, хиднатоини и др.), премахването на всички дразнители като алкохола и кафето. Така кризите могат да бъдат избегнати.
