Усещане, което съпътства потребността от хранене. Вследствие на изследванията на У. Б. Кенън е възприето схващането, че чувството за глад е пряко свързано с контракциите на стомаха, но по-късно става ясно, че хирургическото отстраняване на този орган с нищо не променя това усещане. Намаляването на количеството кръвна захар (Й. Майер, 1955) също не е достатъчно, за да го обясни. Гладът е обусловен от сложен психофизиологически механизъм, в който са включени храносмилателната система, централната нервна система, невроендокринната система, биологичните амини (в частност допаминът и серотонинът, които си взаимодействат) и ендорфините. Целият организъм е включен в този процес, което кара испанския биолог Р. Туро (1914) с гениално прозрение да каже, че гладът е усещане, предизвикано от бедствената липса на храна, сполетяла всички клетки на тялото. Днес имаме по-добра представа как се извършва регулацията на апетита. Някои факти (преливането на кръв от гладно на сито животно предизвиква контракции на стомаха у второто) навеждат на мисълта за съществуването на специфичен хормон, който действа върху хипоталамуса (основата на мозъка), където са разположени центровете, възбуждащи и потискащи глада. Стимулирането на тези центрове със сетивни сигнали (миризми, вкусове...) или дори с емоции е достатъчно, за да предизвика глад или ситост.
