Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Глад

Усещане, което съпътства потребността от хранене. Вследствие на изследванията на У. Б. Кенън е възприето схващането, че чувството за глад е пряко свързано с контракциите на стомаха, но по-късно става ясно, че хирургическото отстраняване на този орган с нищо не променя това усещане. Намаляването на количеството кръвна захар (Й. Майер, 1955) също не е достатъчно, за да го обясни. Гладът е обусловен от сложен психофизиологически механизъм, в който са включени храносмилателната система, централната нервна система, невроендокринната система, биологичните амини (в частност допаминът и серотонинът, които си взаимодействат) и ендорфините. Целият организъм е включен в този процес, което кара испанския биолог Р. Туро (1914) с гениално прозрение да каже, че гладът е усещане, предизвикано от бедствената липса на храна, сполетяла всички клетки на тялото. Днес имаме по-добра представа как се извършва регулацията на апетита. Някои факти (преливането на кръв от гладно на сито животно предизвиква контракции на стомаха у второто) навеждат на мисълта за съществуването на специфичен хормон, който действа върху хипоталамуса (основата на мозъка), където са разположени центровете, възбуждащи и потискащи глада. Стимулирането на тези центрове със сетивни сигнали (миризми, вкусове...) или дори с емоции е достатъчно, за да предизвика глад или ситост.