Алчност

Пламенно, неутолимо желание за притежаване иа нещо. В характерологията този термин означава единият от факторите, свързани с влеченията, въведен от Г. Берже в типологията на Г. Хайманс и Е. Д. Вирсма. Алчният жадува за завоевания и придобивки. Той се стреми към изтъкването на своя Аз. Обратно на алчността е безразличието към богатството, което се наблюдава в чист вид у някои мъдреци н аскети. В теорията на М. Клайн алчността е конституциоиална, но се засилва от тревожността, че не си достатъчно „добър", за да бъдеш обичан.