Прекомерна самовлюбеност. В психоанализата се говори за нарцисизъм, когато цялата енергия на либидото, инвестирана на първо място в Аза, а след това нормално разпределена между Аза и другите, се отклонява от последните в полза изключително на самия него. В развитието на личността нарцистичният стадий е начален; това е стадият, при който малкото дете не се е разграничило ясно от външния свят (първичен нарцисизъм). Според Фройд нарцисизмът е „либидното допълнение" на човешкия егоцентризъм. Нарцисизмът се открива при някои юноши, хора на изкуството и повечето болни хора (вторичен нарцисизъм), тъй като болестта винаги води до затваряне в себе си; така например установено е, че някои субекти (с по-нисък статус, особено деца) черпят удовлетворение от състоянието си, като предизвикват съчувствие и прекалени грижи към себе си.
