Английска психоаналитична от австрийски произход (Виена, 1882 -Лондон, 1960). Изследванията на М. Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението майка - дете, й позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него „отношение към обекта" (т. е. начин за възприемане на „обекта", на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен „шизопараноидна позиция", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с „частичен обект", главно майчината гръд, върху която са проецирани нагоните на либидото (инстинкт към живота) и„садистично-оралните"агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на „добър" и „лош" обект. Когато доставя удоволствие, тя е „добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е фрустрираща, тя става „лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва разцепление на Аза-(един „добър Аз" и един „лош Аз") по такъв начин, че аспектите „добър" и „лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен „добрият обект". След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на бебето по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава депресивната позиция, която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към „цялостния обект". Същият „обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава амбивалентността, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които въображаемо й нанася; механизмите на проекция отслабват, а на интроекция се засилват. Същевременно Азът, който престава да бъде раздробяван на „добра" и „лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато „добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно. Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи регресия към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а защитните механизми са главно проекцията и ин-троекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при шизофрениите и параноялните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече реактивните формации, изолацията и т. н., съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния. От друга страна, трябва да се отбележи, че М. Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза („депресивната позиция"), т. е. с момента, в който може да се установи отношение с „цялостни личности". На М. Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа (1932), Есета по психоанализа (1947), Развитието на психоанализата (1952).
