Структурна теория за чертите на личността – Кетъл

Реймънд Бърнард Кaтeл (Raymond Bernard Cattell) е английски  психолог. Роден е на 20 март 1905 година  вХилтоп, Англия. На 16гид. Кетъл се записва да учи физика и химия в Лондонския университет, три години по- късно завършва с отличие. Но животът му в Лондон  му дава нова насока за научно развитие- Кетъл почва силно да се интересува от социалния живот и намирането на различни решения. През 1924год.  започва да учи психология.След като се дипломира  води лекции, пише книга за селото, изгражда и психологичен .През 1937 година Торндайк кани Кетъл да работи в Колумбийския университет. Година по- късно,  вече е професор, през 1941  преподава в Харвард. Съпругата му от втория му брак е математик, тя споделя идеите му за изследвания , които иска да прави и така вече на 40 Кетел и съпругата му се местят в Илинойс и в местния университет има свободата да провежда своите изследвания.

Почива на 2 февруари 1998 на 92 годишна възраст в Хонолулу, САЩ.

   Кетел изучава личността и нейните характеристики, с цел предсказване на поведението, тоест дава се възможност за прогнозиране на това как човек би реагирал на определен стимул. Чрез елементарна формула описва теорията си математически, а именно: R= f(P;S), kaто с R(reaction/ response) се описва реакцията(очакванията от това какво би направил човек), Р отговаря на личността (personality) и S на стимула или създалата се ситуация. От тези три параметъра най-сложен за описание е този на личността. Елементите на ситуацията може да се знаят или да се установят чрез наблюдения, а ако имаме стимул - експериментаторът е човекът, който избира дизайна и самия стимул. Oбект на изследване са лица, които за разлика от много други изследвания, са психичноo здрави ,нормални индивиди, чиято личност се изследва, а не се лекува. Кетъл не намира смисъл в това да се опиташ да промениш личността преди да  изучиш характеристиките й. Това обяснява и защо теорията на Кетъл не се базира на клиничната психология. За да докаже своя хипотеза или да стигне до какъвто и да е извод, използва въпросници, обективни тестове, наблюдението като метод и оценява, измерва поведението, каквото е в нормална среда.

Неговата теория не е толкова популярна сред психолозите в САЩ в сравнение с други теории интерпретиращи поведението. Въпреки тежкия труд и усилията си, Кетъл не успява да убеди много  психолози в ползата от методите, които използва. Teoрията му се основава на стабилни данни и е една от най- систематично конструиранитеe, освен това ни описва структурата на личността . В нея основно понятие е диспозицията. Той разработва диференцирана сложна система за описанието й, като използва само диспозиционни променливи за обяснение на поведението. Отличителните черти, които характеризират и описват личността, Кетъл разделя на две групи в зависимост от подхода, който се използва. Към едната група спадат когнитивни способности, темперамент и динамични черти, а към другата чертите са повърхностни и изходни. След повече от 20 години непрекъснати изследвания и факторни анализи, Кетъл успява да опрели 16-те основни фактора/черти, за които смята, че формират личността. Те се използват най-често при анализ на 16 факторния тест на Кетъл.