Биват: 


Зрителни усещания- те се предизвикват от въздействието на светлината , върху очите на човека, т.е. от електромагнитни вълнс дължина 390 до 780 нанометъра. Окото проектира образа на обектите, които са пред него, бърху задната си стена, където се намира ретината. В нея има около 120 милиона пръчици и около 7 милиона колбички. В тях светлинната енергия, задейства сложен фотохимичен процес, водещ  до  нервна активност. Именно в ретината светлочувствителните клетки превръщат проектирания образ (модела на светлината)в нервна възбуда, която се предава по  центростремителни нерви към съответния участък в кората на главния мозък и която субективно преживяваме, като зрение. Качества : – цветови фон- определя разликата между хроматичен цвят и друг. Цветовия фон зависи  от дължината на светлинната вълна; – наситеност на цвета – определя се от относителното качество на лъчите на основния цвят смесен с белия. Наситеността зависи от формата на светлинната вълна; – яркост – представлява степента на   различие на даден цвят от черния. Определя се от количеството излъчвана или отразявана светлина .      
Слухови усещания –  те представляват репрезентация в мозъка на човека, на въздействащите върху слуховия рецептор звукови вълни, които представляват променливо сгъстяване и разширяване на въздуха. Нервните импулси се разпространяват по възходящи  слухови пътища, до слуховата кора в двата слепоочни дяла на главния мозък. Ухото е изградено от три основни структурни елемента : външно ухо, средно ухо и ушен охлюв, вътрешно ухо. Движенията започнали от измененията в налягането на тъпанчето в охлюва се променят в нервни импулси, които предадени в изброените участъци на главния мозък, пораждат усещане за слух.Въпроса по отношение на слуха е как тези нервни импулси се кодират за да предават различни типове информация. Например как разбираме, че определен тон е с определена височина. В тази връзка ще разгледаме две теории :
1. Теория за мястото – основава се на идеята , че различните звукове и вълни в действителност задействат различни нервни клетки. Установено е , че честотата на вибрациите определят коя част на базиларната мембрана ще се движи или ще е по силно опъната. По този начин информацията може да съответства  на стимулацията на определени нервни клетки от специфичната част на мембраната. Един от проблемите е, че не всички честоти причиняват повече движения в мембраната в една или друга част, а само високите и до известна степен средните честоти.
2. Теория за честотата – приема, че нервната възбуда се кодира чрез скоростта с която нервните клетки се активизират. Доказано е,че скоростта или честотата на пулсациите пътуващи до слуховия нерв към мозъка, съответстват  на тона при широк обхват на честоти. Това не е изненадващо за ниските, същевременно е невъзможно отделния нерв да освобождава нервен импулс , толкова бързо колкото би било необходимо за следването на високочестотен тон.
Вкусови усещания – представляват отражение на качествените особености на приеманите вещества през устата. Нервните импусли се изпращат до продълговатия мозък и след това до теменния дял на мозъчната кора, където се интерпретират. Физическите дразнители за вкуса са химическите вещества, които въздействат върху вкусовите луковици. Те съдържат рецептори за вкус и наброяват около 9 хил. Малки структури, разположени най-вече върху езика. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Съществува определена разлика между тях. Клетките на върха на езика са чувствителни към сладки и солени вйусове. Тези по страните на езика към кисело, а в задната част – към горчиво. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят с нови на всеки 7 дни. С напредване на възрастта някои вкусови луковици умират и не се заменят. Характерно за усещането за вкус е, че клетките силно се влияят от различни фактори, които не са свързани с химическия състав. Например: цвят, структура, температура и мирис. Това, което обикновено се има предвид под вкус е сложна реакция, включваща и други анализатори.
Обонятелни усещания – молекулите на ароматните вещества могат да въздействат върху определени области от рецептора на принципа „ключ-ключалка”. Обонятелните рецептори са разположени в обонятелния епител, който се състои от повърхности, разположени дълбоко в носната кухина. Именно реакцията на луковиците и ресничките на уловените в лигавицата разтворими молекули задейства нервен импулс на базата на който възниква обонятелното усещане.
Температурни усещания – нервните импулси се предават в големите дялове на главния мозък и оттам преминават до фронталната и темпоралната кора. Те отразяват промени във външната среда и имат огромно значение за рефлекторното регулиране на телесната температура. Температурните усещания се основават на функционирането на рецептори, разположени по кожата, които са специализирани – едните са за топло, а другите за студено. Те са неравномерно разположени по повърхността на човешкото тяло.
Тактилни усещания – отразяват наличието на натиск върху определени участъци на кожата. Съществуват над 600 хил. Рецептора, разположени по цялото тяло. Кожните рецептори преобразуват механичната енергия в нервен импусл, който се предава в соматосензорната кора на мозъка. Заедно с кинестетичните те изграждат осезанието. С негова помощ личността опознава качествените особености на обектите – грапавост, гладкост, плътност, както и докосването на обекта до тялото, мястото и размера на участъка от кожа, върху който е оказано въздействие.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.