Вегитативна нервна система

   Вегетативната (автономна) нервна система  е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи. Тя има отношение към процесите на обмяната на веществата и запазването на хомеостазата, храносмилането, кръвообращението, дишането, отделянето на отпадните продукти. Осъществява своята дейност в пълно единство със соматичната нервна система, под обединяващото и върховно ръководство на мозъчната кора.    Вегетативната  нервна система получава информация от вътрешните органи и изпраща двигателни команди към тях, без това да се осъзнава. Понякога могат да се осъзнават, но като някакво смущение в областта на органа, без точна локализация. Вегетативната  нервна система се състои от две различни части - симпатикусова и парасимпатикусова. Всяка от тях се изгражда от аферентни и еферентни неврони, които образуват смесени сплитове. Аферентните неврони започват от рецепторите, разположени в стените на вътрешните органи и кръвоносните съдове (интерорецептори). По тези нерви протича несъзнаваната сетивна информация за състоянието на вътрешните органи, артериалното налягане, състава на кръвта и др. Еферентните неврони инервират гладката мускулатура на вътрешните органи и кръвоносните съдове, сърдечната мускулатура и жлезите. Анатомично структурите на ВНС са части от централната и периферната нервна система, но функционално се различава основно по това, че образуват неволеви рефлексии дъги. За разлика от тях останалите периферни нерви са част от соматичната нервна система. Те изграждат рефлексии дъги, които подлежат на волев контрол. За разлика от  вегетативната  нервна система информацията от сетивнате неврони на соматичната нервна система се осъзнават. 

Симпатикусът и парасипатикусът имат въздействие върху всички вътрешни органи.

1.Око - симпатикусът разширява зеницата, парасимпатикусът я свива. 

2.Сърдечно-съдова система - симпатикусът учестява и усилва сърдечните съкращения, а парасимпатикусът ги забавя. Симпатикусът свива кръвоносните съдове и повишава артериалното налягане. Парасимпатикусът разширява кръвоносните съдове само в слюнките жлези и във външните полови органи. 

3.Стомашно-чревен тракт - парасимпатиковите нерви усилват перисталтиката (съкращения на гладкомускулната стена) на стомаха и тънкото черво, а симпатикусът я потиска. Парасимпатикусът стимулира секреторната активност на храносмилателните жлези. Влиянието на симпатикуса върху тях е потискащо, но много по-ограничено. 

4.Въздухоносни пътища - възбуждането на симпатикуса води до разширение на горните дихателни пътища. 

5.Обмяна на веществата - възбуждането на симпатикуса води до повишаване на концентрацията на кръвната захар 

6.Сърцевина на надбъбречната жлеза - при възбуждане на симпатикуса настъпва силно активиране на секрецията на сърцевинните надбъбреч-ни хормони адреналин и норадреналин (същите, които са медиатори в крайните окончания на симпатикуса, но тук съотношението е 

4:1). 

7.Ендокринни жлези - симпатикусът стимулира секрецията на щитовидната жлеза, а парасимпатикусът стимулира секрецията на инсулин от задстомашната жлеза. 

   Симпатикусът организира работата на вътрешните органи при състояние на напрежение и тогава преобладават процесите на разход на енергия, докато ефектите на парасимпатикуса са свързани с приспособяване на организма за състояние на покой и тогава се засилват процесите свързани с натрупване на енергия. 

 Вегетативната  нервна система се регулира и от хипоталамуса и лимбичната система.