Система за общата сетивност служи за възприемане на различни по характер механични дразнения: както по-слаби (допир), така и по-интензивни (натиск). Някои от рецепторите са в състояние да възприемат и периодично повтарящи се механични дразнения (вибрации). Рецепторите за допир, натиск и вибрации са разположени в кожата и лигавиците, а така също и в някои по-дълбоко разположени тъкани Въздействието на механичния дразнител причинява деформация на нервното окончание, вследствие на което възниква рецепторен потенциал. Той е слаб електричен сигнал, който се поражда в рецепторите в резултат на нанесеното дразнене. Рецепторният потенциал се последва от серия нервни импулси, които се предават по сетивните нерви до централната нервна система.
   Чрез добре обособен път, разположен в задните части на бялото вещество на гръбначния мозък, сетивната информация стига през хълма на междинния мозък до първичната соматосетивна кора. Чрез усета за допир, натиск и вибрации човек възприема формата и размера на обектите, които се докосват до тялото, установява вида на тяхната повърхност (гладка, грапава), а така също и посоката им на движение, ако обектите са движещи се.
Рецепторите за допир и натиск бързо се адаптират. Адаптацията (привикването) е процес, при който рецепторите престават да отговарят, независимо от това, че адекватният за тях дразнител продължава да действа. Така се обяснява фактът, че човек престава да усеща дрехите си скоро след тяхното обличане.
  • Температурен усет. Осъществява се чрез терморецепторите, които служат за възприемане на различни по характер топлинни въздействия. Те биват два вида: рецептори за студено и рецептори за топло. Рецепторите за топло са 5-10 пъти по-малко от рецепторите за студено. Те са разположени в по-дълбоките слоеве на кожата.Рецепторите за студено реагират на температури в диапазона между 10 °С и 35, а рецепторите за топло - на температури в диапазона между 30 °С и 50 °С. При температури под 10 °С и над 50 се възбуждат и болковите рецептори.
  • Болков усет. Осъществява се чрез болковите рецептори, които са разположени както по повърхността, така и в дълбочина на човешкото тяло. Болковите рецептори са свободни нервни окончания, които се възбуждат от стимули с увреждащ характер. Те може да са механични (срязване, пробождане, разтягане), термични (изгаряне, измръзване) или химични (въздействие на киселини и основи и др.).Болката е естествена защитна реакция на организма. Тя включва реакции, отстраняващи увреждащия фактор, който я предизвиква. Докосването с ръка на горещ предмет например поражда чувство на болка. Дразненето на болковите рецептори рефлексно води до отдръпване на ръката от горещия предмет. Така се предотвратява трайното увреждане на тъканите от високата температура. В този случай болката има защитен характер. Ако обаче болката продължи твърде дълго време, тя загубва полезния си характер. Болковите сетивни пътища дават множество разклонения към мрежестата формация на мозъка , която поддържа кората в бодро състояние. Поради тази причина продължителната болка води до безсъние. 
  • Усет за движение и за разположение на отделни части на тялото. Ако се замисли, човек може да прецени дори и със затворени очи какво положение заемат в даден момент частите на неговото тяло (ръце, крака), дали те се движат, или са неподвижни и т.н. Този усет се осъществява от проприорецепторите. Тези рецептори са разположени в мускулите, ставите и сухожилията. Сетивната система за равновесие и движение има значение за нормалното извършване на двигателната активност. Звената в централната нервна система, които регулират двигателната активност, непрекъснато получават информация за това, какво положение заема в пространството главата, в какво положение се намира главата спрямо тялото, какъв ъгъл сключват костите, които образуват дадена става, и т.н. Тази информация се използва за „програмиране" на следващата двигателна реакция или за коригиране на извършващо се вече движение. Сетивната система за равновесие и движение е своеобразен източник на обратна връзка, без която нармалното протичане на двигателните реакции е невъзможно.


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.