Слухова сетивна система

 Слуховата сетивна система възприема звуците и по този начин ни информирмира за отдалечени от нас събития. Слуховата система е дистантна спрямо източника на звука, за разлика от системата на общата сетивност, която е контактна. Тя се състои от външно, средно и вътрешно ухо, слухови пътища и корово представителство в слепоочния дял на кората на крайния мозък. Във вътрешното ухо се намират и структурите на органа на равновесието - вестибуларния апарат. Човешкото ухо възприема звуци с честотна характеристика от 16 до 20 000 Hz. Човешката реч се намира в диапазона 100 до 3000 Hz и в този честотен диапазон чувствителността на слуховата система е най-висока. С напредване на възрастта честотният диапазон се стеснява, като първо се загубва чувствителността към високите тонове.

Устройство на ухото Ухото има три отдела – външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо чрез ушната мида улавя звуковите вълни и по външния слухов проход ги довежда до тъпанчевата мембрана . Тя разделя външното от средното ухо и предава въздушните трептения на трите малки костици, които се намират в средното ухо (чукче, наковалня и стреме). Към вътрешната повърхност на тъпанчевата мембрана е прирастнала дръжката на чукчето, свързано по-нататьк с наковалнята. Тя, от своя страна, се свързва със стремето и по този начин звуковите трептения достигат до неговата плочка, която заляга към овалното прозорче. Вътрешното ухо се намира в слепоочната кост и се състои от предверие, полуокръжни канали (принадлежат към органа на равновесието) и охлюв. Охлювът се образува от костен канал, навит 2 и 1/2 пъти около една средин-на ос. В него е разположен ципест охлюв, изпълнен с течност. Рецепторната част на органа на слуха е Кортиевият орган, разположен върху една основна мембрана в ципестия охлюв). Той е съставен от подпорни и рецепторни клетки, разположени в няколко реда. Трептенията, които достигат до основната мембрана в областта на овалното прозорче, създават една "бягаща" вълна, която се разпространява в посока от основата към върха на охлюва. При звук с ниска честота максимумът на трептене е близо до върха на охлюва, а при висока честота максимумът е при основата на охлюва. 

Централна обработка на слуховата информация. След напускане на вътрешното ухо слуховият нерв се насочва към своите ядра в продълговатия мозък. По-нататък пътят на слуха преминава през хълма на средния мозък и се насочва към горната слепоочна извивка на кората - коровото представителство на слуховата система, наречено още първична слухова кора. Настрани от първичната слухова кора се намират вторичните и асоциативните слухови зони. Слуховата кора е организирана на тонотопичен принцип, което означава, че звуци с точно определена честота попадат в съответни участъци на слуховата кора. Във вторичните и асоциативните слухови зони се извършва разграничаването и разпознаването на сложните последователности и характеристики на сложните звукови дразнения, каквито са например тембърът на човешкия глас, който носи индивидуални белези.

Слуховите дразнения имат две характеристики, които носят информация - това са силата на звука и неговата височина. Силата на звука се кодира чрез честотата на импулсите в слуховия нерв. Височината на звука се кодира от местоположението на максимално стимулираните рецептори от основната мембрана.

Определяне местоположението на звуковия източник. За определяне посоката, от която идва звукът, е необходимо възприемането му да се извърши едновременно от двете уши. Слуховите сигнали от двете уши се различават по своя интензитет и по разликата във времето на постъпване на информацията в подкоровите и коровите структури на слуховата система.

Глухотата е разстройство на слуховата сетивна система с тежки последици за комуникативните способности на индивида. Тя може да бъде на едното или на двете уши, частична или пълна. Тя може също така да бъде вродена или придобита. Както вродената, така и придобитата в ранните периоди на живота води до тежки разстройства в развитието на говорните функции. Глухотата не само ограничава индивида в ползването на слухова информация, но прави невъзможна и вербалната комуникация. Тя причинява при децата изоставане в развитието и прави възрастните изолирани личности с лошо настроение.