Една от очевидните причини за включването на хората в организацията е фактът, че сами те не биха могли да постигнат целите си. Затова човек се обединява, асоциира се с другите хора. Има обаче и психологически причини, които карат хората да се включват в организации.
Феноменът „социално улеснение” – въведен е като термин в психологията от Норман Трайплит, който наблюдава много групови изпълнения на хора (предимно спортни) и стига до заключението, че хората постигат по-големи успехи и постижения, когато се състезават в групи. Той също така заключава, че в групата хората сякаш взаимно се улесняват в изпълнението на задачите. Той обяснява това с отделянето на латентна енергия, която изпълнява улеснението. Ефектите, които са базирани на присъствието на другите се наричат социално улеснение.
   Този психологически феномен, който съществува независимо дали  ние го искаме или не, може да се разглежда като детерминант за асоциирането на хората.
Друг детерминант за асоциирането това са индивидуалните потребности.Всеки човек, всеки индивид, носи у себе си потребностна сфера, в която са включени много реални потребности – вродени или придобити. Потребностите определят поведението на човека. Зад всяка дейност стои точно определена потребност.
Една от класическите схеми за класификация на потребностите е тази на Хенри Мърей, според когото съществуват 6 основни групи потребности :
  1. Потребности на амбицията – потребност от реализация, показване и престиж
  2. Материалистични потребности – потребността да притежаваш, да създаваш, да подреждаш да задържаш
  3. Потребности за упражняване на човешка власт – потребности от доминиране, подчинение, съгласие, спазване на правилата
  4. Потребности от увреждане на другите – агресия
  5. Потребности, свързани с любовта между хората – потребност от грижа за други хора, от забавления от това да ти помагат други хора
  6. Потребност от информация – потребност от научаването на информация и от обучаване на други хора
   Всяка от тези групи има социален контекст, свързана е с другите хора. Тези потребности могат да се удовлетворяват само в организацията. Реализацията на потребността от агресия, примерно, обикновено става вътре в организацията.
Друг детерминант на асоциирането е конформността спрямо социалните влияния.
През 50те години на ХХ век американският социален психолог Музафер Шериф прави следния експеримент: той използва т.нар автокинетичен ефект (ако човек дълго време се взира в една точка, той добива убеждението, че точката се движи), като в една тъмна лаборатория карал изследваните лица да се взират в светлинна точка. След това те трябвало да му докладват за движението на точката. Докладите на всички изследвани лица били различни. След това Шериф прави втори опит с друга група изследвани лица, при която си подбира т.нар. подставени лица, които въвежда в същността на експеримента и се разбира с тях, те гласно да докладват за движението на точката. Постепенно останалата част от хората в експеримента започват да твърдят това, което и подставените лица, съгласяват се с тяхното мнение.
На третия етап от експеримента, Шериф отново използва същите лица, но тогава всеки докладва поединично, а не групово. Тогава Шериф вижда, че нормата, наложена във втория етап се запазва, докладите от третия етап са същите като тези от втория.
Крайният му извод от този експеримент, че съществува тенденция индивидите да се съгласяват с мнението на другите или на групата, да се поддават на влиянието на групата. Тази тенденция се нарича конформност спрямо социалното влияние, т.е. човек се съгласява, поддава се на влиянието на другите, конформен е към влиянието на групата.
   Друг детерминант е потребността от социално сравнение. Човек има потребност да се самооценява и да поддържа своята оценка висока и позитивна, затова се сравнява с другите хора, които намира в организираните социални общности, в групите.
Друг фактор е социалното сравнение на емоциите. Според формулата на Уилям Джеймс самооценката е равна на успехите върху претенциите. Обикновено хората сравняват своите способности, за да си поддържат самооценката. Но хората не винаги сравняват само своите способности, те сравняват и своите емоции с емоциите на другите хора. Съществува феномен, който се нарича социално сравнение на емоциите.
Отново през 50те години на ХХ век Стенли Шахтер прави редица изследвания, като примерно избира една група от подставени лица и ги инструктира, че ще ги вкара в лаборатория и ще се прави, че ги бие с електрошокови палки и след това очаква да види какви ще са реакциите на другите, които чакат да са следващите, които ще влязат в лабораторията. Има хора, които описват всичко на пристигащите за експеримента лица. Още със своето пристигане те веднага търсят контакт с чакащите, за да сравнят своите емоции с тези на чакащите Когато подставените лица излизат от лабораторията, всички ги разпитват, т.е. отново сравняват своите емоции с емоциите на другите.
Стенли Шахтер стига до заключението, че индивидите притежават вродена потребност да сравняват своите емоции с емоциите на другите хора. Ако такава възможност липсва, индивидът изпада в напрежение, стрес и дискомфорт.
Следващият детерминант е потребността от сравнение с референтната група. Човек поддържа самооценката си позитивна и висока чрез сравнение с референтната група. Ако човек не може да се асоциира действително с референтната група, той поне мислено се асоциира с нея.
Теорията за социалната идентичност – у индивида съществува тенденция да се асоциира и да действа така, че с постъпките си да облагодетелства само членовете на собствената си група. У човека съществува тенденция да се чувства съпричастен към дадена група. Човек обикновено се асоциира с атрактивни групи.
„Ефект на радост от отразената слава” – този ефект е открит от Робът Чалдини, според когото не всички хора имат възможността да бъдат членове на престижни групи, не всички имат възможност да бъдат звезди. Но ако не могат да бъдат звезди, хората могат поне да се стараят да отразяват светлината на звездите, т.е. да се асоциират мислено с тях.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.