Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Видове неорганизирани социални общности

1.   Публика – това е случайно множество от хора, обединено на базата на общ интерес, обща тема за обсъждане, обединени са на базата на редица предмети, които заслужават обществено внимание.
2.   Тълпа – това е случайно множество от хора, обединено на базата на определена емоция. Емоцията обикновено е негативна. Възможно е тълпата да възникне и на базата на позитивна емоция. Когато обаче емоцията е негативна, „заразяването” с емоции става по-лесно. С разгръщането на емоцията се разгръща и насочва поведението на тълпата. Тълпата обособява себе си на базата на определен общ признак и въз основа на този признак осъзнава своето единство. Тълпата не допуска обсъждане, тя е крайно конформна, действа единодушно и целеустремено. В условията на тълпата е възможно да възникнат т.нар. спонтанни, ситуативни лидери. Тези ситуативни лидери могат да използват енергията на тълпата за свои цели.
 Видове тълпи:
  • случайна тълпа – възниква при даден инцидент, при дадено събитие;
  • експресивна тълпа – множество от хора, възникнало на базата на дадени позитивни или негативни емоции, хора, изразяващи радост или скръб;
  • конвенционална тълпа – налице е съгласие между индивидите, включени в тълпата (примерно зрителите на стадиона са конвенционална тълпа). Тази конвенционална тълпа, ако започне да нарушава съгласието, се превръща в действаща тълпа;
  • действаща тълпа – тази тълпа осъществява определени действия спрямо даден обект. 
Действащата тълпа се разделя на няколко вида:
въстаническа – тя осъществява метеж спрямо даден социален обект. Тук е налице класов елемент и макар техните действия да са неорганизирани и спонтанни, при определени условия тяхната дейност може да се превърне в организиран акт на борба
агресивна – участници в расистки изстъпления, линчители, участниците имат причина за агресия, която е от емоционално-личностен характер
грабителска
спасяваща се тълпа – причините за възникването на спасяващите се тълпи могат да бъдат и от природен, и от социален характер (примерно: земетресения, наводнения или пък агресивни действие на полицията или армията)
екстазна тълпа – тя е обособена главно поради резултатите, които са налице от екстаза. Към екстазната тълпа могат да бъдат причислени екстазните действия на религиозните секти, участията в масови молитви и т.н.
Крайна форма на масова неорганизираност на тълпата е паниката (произлиза от името на гръцкия бог Пан, който с грозния си рев е плашел титаните) – паниката всява ужас и уплаха, води до краен безпорядък и хаос. Причините за паниката могат да бъдат много различни. Паниката се прекратява, когато стимулът, който я предизвиква започне да се приема адекватно и осмислено.
  При тази форма на масово неорганизирано поведение изчезва възможността за персонален контрол на поведението.При тълпата е налице взаимодействие между два феномена:
  1. отсъствие на отговорност
  2. присъствие на анонимност
Когато има условия за анонимност се осъществява процес за деперсонализация на личността. В условията на тълпата се изграждат две поведенчески стратегии, в резултат на взаимодействието между анонимността и безотговорността:
  1. Човек не постъпва така, както би постъпил в обикновени условия
  2. Човек върши онова, което не би извършил в обикновени условия
3.    Маса – масата е многочислена аморфна група. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Между членовете на масата няма контакт, няма взаимодействие, но понеже масата се характеризира с класови социални признаци, тя може да се превърне в един организиран субект на целенасочена социална дейност.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар