Социалната психология се обособява като самостоятелна дисциплина в началото на ХХ век. От нея произлизат политическата психология, психологията на групите. Впоследствие започва да се прави разлика между организираните и неорганизираните групи: тълпата е неорганизирана група, една фирма е организирана група. Като отделна област се формира психологията на тълпите и съвсем отделно се изследва  психологията на организираните социални групи. Така възниква организационната психология, като дериват на социалната психология. Психологията на общуването също се обособява като самостоятелна област.

  1. Ролева теория – тя е създадена през 70те години на ХХ век и е основана на театралната метафора. Според тази теория в живота хората изпълняват роли. През своя живот индивидите участват в групи, те са членове на различни групи, а всяка група е съвкупност от роли, които трябва да се изпълняват, т.е. има съвкупност от предварително зададени или определени функции, които индивидите трябва да изпълняват. Ролите в групата са съпроводени с определени очаквания. Съобразно очакванията се определят и т.нар. норми. Ако дадена роля не се изпълнява съгласно очакванията, т.е. съгласно нормите, следват т.нар. групови санкции.
Съгласно ролевата теория хората по принцип са конформисти и обикновено се съгласяват да изпълняват ролите.
Ролята определя не само поведението на човека, но и неговите нагласи и вярвания. С промяната на ролята се променят и нагласите на хората.

2. Теория за подкреплението – тази теория се базира на допускането, че социалното поведение на хората зависи от външните събития или от външни стимули.
Основното в тази теория е терминът „подкрепление”. Съгласно тази теория при периодично повтаряне на действието на външните стимули се подкрепя определен вид поведение.
Пример: Ако един стимул е съпроводен с положително подкрепление, то реакцията се затвърждава и впоследствие поведението се повтаря и обратното.

3. Близка до теорията за подкреплението е теорията за социалното учене. Съгласно тази теория човек учи, в това число той научава и модели на поведение, посредством прилагане на подкреплението. Според тази теория подкреплението е механизъм за усвояване на поведение, но се допуска, че хората, индивидите, могат да усвояват модели на поведение и чрез имитация. Т.е. не е необходимо непременно да участваме, за да реагираме, а е достатъчно само да наблюдаваме даден модел на поведение и да си правим изводи дали да го прилагаме или не.

4. Теория за социалната размяна – тази теория също използва подкреплението, но чрез него обяснява взаимодействието между индивидите. Теорията допуска, че индивидите са хедонистични и този хедонизъм е валиден и по отношение на взаимодействието между тях. Общуването между индивидите може да се представи като процес на размяна (разменят се действие-резултат), резултатите от която се оценяват от индивидите като полезни или вредни за тях. Ако преценката е, че резултатите са полезни, взаимодействието се закрепя и продължава, а ако преценката е с отрицателен знак, взаимодействието се прекратява.
Основен в тази теория е въпросът за справедливостта. При общуването си, ако човек усети, че е налице несправедливост в отношенията, той се стреми да я елиминира.

5. Когнитивна теория – според когнитивната теория формулата S- R не може да е така директна, защото външният стимул винаги се пречупва през определена ментална активност, през паметта, мисленето, възприятието, през когнитивната структура на индивида. Всеки един индивид носи в себе си точно определена когнитивна структура, има различни познания, ценности, спомени и т.н.
Стимулът може да е един и същ, но на базата на различните когнитивни структури, този стимул се възприема по различен начин от индивидите.
Когнитивни структури и схеми – те съществуват в нашето съзнание и представляват определени форми, през които се пречупва информацията, постъпваща от външния свят.
Когнитивна консистентност – това е познавателната непротиворечивост. Съгласно принципа на когнитивната консистентност хората, в своето поведение, постъпват така, че техните мисли, чувства и разсъждения да са консистентни, да са непротиворечиви и последователни. Ако е налице някакво противоречие, индивидите се стремят да го елиминират или да стигнат до съответствие.
Пример: Лицето Х има силно изразена неприязън към наркотиците, оказва се обаче, че неговият приятел или приятелка употребяват наркотици. Налиже е противоречие между положителните чувства към приятеля и отрицателното отношение към неговото поведение. Съгласно принципите на когнитивната консистентност, лицето  Х трябва да приведе в съответствие тези две противоречащи си когниции – или да елиминира първата, или втората.

6. Теория за символическия интеракционизъм – в основата на тази теория са когнитивните процеси. Според нея хората общуват успешно помежду си, ако боравят с идентични символи, ако приписват еднакво значение на обектите. За хората е важно не какво е обективното значение на техните постъпки, а как тълкуват те взаимно своите постъпки.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.