ЛИЧНОСТ И БОЛЕСТ

ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА КАРТИНА НА БОЛЕСТТА. 

РЕАКЦИЯ НА БОЛНИЯ КЪМ БОЛЕСТТА


   Задача на клиничната психология е изучаване ролята на личността във възникването и лечението на болестта и отражението на болестта върху личността.
Сфери на взаимодействие между личност и болест:
1. Болестно изменение на личността в процеса на болестта.
2. Деградация и разпад на личността в процеса на болестта.
3. Патологично развитие на болестта.
4. Патологична реакция на личността спрямо своята болест.
5. Ролята на личността в произхода и развитието на болестта.

   Всяка болест е нарушение на нормалната жизнена дейност  и функционирането на всички органи и системи в човешкия организъм. Тя е и реакция на личността спрямо тези нарушения.    В клиничната психология има вътрешна и външна картина на болестта
  • Вътрешна картина – личностната реакция спрямо болестта. Как личността реагира
  • Външна картина – телесното състояние на болния човек.
 Изучаването психиката на болния е сложен процес и трябва да се познават отделните личностни качества на индивида и неговата взаимосвързанност с околната среда; защитните механизми, които ползва; на емоционалната устойчивост; на годността му да противодейства на промените в живота, свързани с болестта. Личностните особености могат да предопределят изхода от една болест.
Психология на болния
   Болестните усещания на соматичната система са част от първа сигнална система, които се подлагат на второсигнална преработка и се стига до всяко лично заключение. При това може да се надцени или да се подцени болестта и да се създаде погрешна представа за нея – неправилно поведение – негативни последствия в болестния процес. При голяма част от хората болестта стои на първо място. В тях се борят страха, опасението, вярата и надеждата за спасение. Болният човек е с повишено внимание към всички усещания, които идват от тялото. У други хора се среща безразличие, нехайство към собственото тяло.
   Причини: надценяване възможностите на собствения организъм (при здрави рядко боледували хора); подценяване на самата болест; прекалена професионална ангажираност (насочвава вниманието в друга посока - отлагане); страх, срам от болестта; негативно отношение към медицината; специфична защитна реакция (бягство от болестта). При всички случаи обяснението на реакциите е в особеностите на болестта, въздействието на околната среда (социума) на индивида и основно в сегашната и пред болестната личност на индивида. 

При всички случаи личността реагира на болестта. Има два вида реакции:
  1. нормално психологически реакции – очаквани, предвидими, ясни;
  2. болестни реакции на личността спрямо болестта. Те са интересни за клиничната психология и се делят на две групи- прости и сложни:
Прости:
- отричане на болестта – изтласкването й в безсъзнателното;
- пуерилистична реакция – инфантилизация, вдетиняване от страна на болния, така той постига по-голямо внимание и грижа от страна на околните;
- примитивизиране на личността – всички случаи, когато без болестта да е причина личността да почне да функционира на по-ниско ниво, на практика болният човек го прави. На това ниво реакциите са по-отработени и отнемат по-малко психична енергия. На преден план излизат физиологичните потребности и по-низши интереси. Болестта засяга енергийния потенциал на личността и така тя се пести.
Сложни:
- депресивна реакция – съдържа всички характеристики на депресивния синдром, но е пряко свързана с болестта.
- еуфорична реакция – тя се среща по-рядко. Болестно повишено безпричинно, безкритично недооценъчно настроение. То се среща при увреди в мозъчната кора – органика, интоксикации, инфекция. 
   При всички болестни реакции има психологическа изводи от конкретните обстоятелства, в които се намира болният човек. . Когато липсва психологическа изводимост, трябва да се мисли за психоза с органичен произход (най-често при еуфорична реакция).
  Психологическите реакции на болния човек спрямо болестта се определят от въздействието на 3 големи групи фактори:
  1. Индивидуални фактори.
  2. Социо-културални фактори.
  3. Фактори, свързани с естеството на болестта.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.