Психотропни вещества

През 50-те години започва ускорено производство и приложение на психотропни вещества – лекарства, които въздействат на емоциите и мисленето на човека и понастоящем намират широко приложение заедно с другите методи за терапия. Те въздействат преди всичко на главния мозък и премахват много симптоми на психичните разстройства. Според характерните им лечебни свойства те се разделят на: невролептици, антидепресанти, транквиланти, психостимуланти и психодислептици.

1.Невролептиците имат общото свойство да потискат психомоторната възбуда, да намаляват тревожността и страховите преживявания, като по този начин създават емоционално равновесие и известно безразличие към социалното обкръжение.

2.Антидепресантите притежават свойството да елиминират депресивния синдром, независимо от неговия произход и едновременно с това да повишат активността на пациента.

3.Транквилантите имат свойството да намаляват или напълно да отстраняват чувството на безпокойство, психомоторно напрежение, невротичните мании и страхове.

4.Психостимулантите повишават активността на психичната дейност, премахват усещането за умора, двигателна слабост  и сънливост. Пристрастяването към тях и завишената им безконтролна употреба  може да има тежки последствия за здравето на пациента, понякога с фатален изход.

5.Психодислептиците са вещества, които се прилагат на доброволци – експериментални модели, имащи нормална психична дейност. Те предизвикват психози, халюцинации, вегетативни и сенозрни психопатологии. Използват се ограничено като помощно средство и за клинично-диагностични цели.

    В Република България терапия с психотропни лекарства имат право да прилагат само лекари, специализирали психиатрия.