Телефонно консултиране

   Телефонното консултиране представлява форма на психологическа помощ насочена към запазване на психическата и физическата цялост на човека в екстремни ситуации. Наложила се е поради своята ефективност и достъпност. Реализира се чрез различни видове телефони (Кризисна линия”,”Гореща линия”, „Телефон на доверието” и пр.).

    По форма и съдържание телефонното консултиране се състои от три вида психологическа помощ: информиране, кризисно консултиране и поддържаща терапия.

   

   Предимства: търсенето на помощ е свързано с актуална необходимост, поради което се възприема по-лесно и с по-малко съпротиви; човек остава в привичната си обстановка, което му дава усещане за сигурност; както клиентът, така и консултантът могат да останат анонимни.

    Недостатъци: краткост на формата и липса на визуален контакт.  

Има няколко принципа за работа в криза:

1. незабавност – колкото е по-бърза намесата, толкова е по-успешна;
2. контрол от консултанта – клиентът в криза не може да контролира мисли, чувства и постъпки и контролът трябва да се поеме от консултанта;
3. оценка – интервенцията трябва да се организира на базата на събраната информация относно особености на клиента, предхождащи събития, актуално поведение и пр.;
4. нагласа – помагащият трябва да има нагласа за овладяване, а не за решаване на проблема;
5. пренасочване – ако е необходимо трябва да пренасочи клиента към друг специалист;
6. проследяване – необходимо е повторно обаждане за откриване на евентуално нови проблеми; 
7. хуманност – при всички обстоятелства консултантът трябва да проявява уважение, емпатия, доброта.

Основни моменти на телефонното консултиране:

1. начало – собствено кратко представяне на консултанта (2-3 мин.);
2. събиране на информация и оценка – консултантът да се ориентира относно мотива; да се идентифицират признаци на криза; слушането да е активно, с кратки вербални маркери („Да, Слушам, Мм...м”); при констатиране на суицидна опасност се предприемат определени действия;
3. търсене на алтернативи и решения на проблема – хората в криза не виждат алтернативи или виждат само една; в криза трябва да има някакво решение, та било то и не съвсем правилно;
4. вземане на решение – решението трябва да е на клиента, което освен, че го ангажира, повишава самочувствието му и отговорността му за себе си;
5. затваряне на интервюто – става въпрос за приключване на разговора, а не на интервюто.

Много често клиентите са суицидно рискови. Провеждането на консултацията трябва да се съобразява със следните изисквания:

• да се печели време;
• да не се противоречи грубо;
• да се проявява творчество и фантазия;
• да се приема всяко изказване сериозно;
• да се водят преговори;
• да се проявява искрена загриженост.