психологическа оценка
   Всяка консултативна и терапевтична намеса трябва да съдържа диагностичен елемент. Психодиагностиката има две страни – психологическа и психопатологическа. Реализира се в ранните стадии на процеса и започва с изследване историята на клиента (пол, възраст, етнос, образование, трудов и социален статус, особености, свързани със семейството, минали проблеми и събития, увлечения и пр.). Основен източник на данни е споделената от клиента информация в диагностичното интервю. Информация може да бъде събирана и от други източници (близки, роднини, приятели, колеги).   
   Диагностичното интервю е съвместна работа на консултанта и клиента реализирана в една или повече срещи. То има терапевтично въздействие и освен част от диагностиката е и част от терапията. Това е разговор с присъединения вече клиент, в който консултантът с подходящи въпроси го насочва към узнаване, осмисляне и преживяване на съществени случки, връзки и отношения в търсене на базисния проблем.
   Начинът на провеждане на интервюто, неговата продължителност и съдържание зависят от теоретичната ориентация на консултанта, от личния му стил и опит. 

Изисквания: 

  • Използване на открити въпроси, чиито отговори не са „да” и „не”. В началото на интервюто въпросите са по-общи, а впоследствие са по-конкретни и деликатни;
  • Правене на хипотези. Още по време на интервюто консултантът слушайки се опитва да се ориентира в проблема на клиента. Хипотезата, която той гради подлежи на проверка по-нататък в интервюто, чрез задълбочаване на въпросите и чрез собствени интерпретации.
  • Изясняване на причините, поради които клиентът се затруднява да отговаря.

Има три групи причини:
  1. недостатъчно присъединяване (срам, предубеждения, негативизъм, недоверие);
  2. удължено реактивно време (неразбиране на въпроса, антиципация, неумение за вербализиране);
  3. психологически защити (поради твърде бързото придвижване към проблема или засягане на Аза).

  • Коментари и оценки. Разговора по време на диагностичното интервю невинаги протича гладко. Паузите на мълчание са естествени и не следва да се запълват със съждения, коментари и оценки. През две трети от времето трябва да говори клиентът. 
  • Невербално общуване и паралингвистика. Консултантът трябва да умее да ръководи невербалното си поведение и да разчита сигналите от страна на клиента. 
  • Акцент на силните страни. Задължително трябва да се обръща достатъчно внимание на позитивните, здрави страни на личността.

   От особено значение за протичане на диагностичното интервю е поведението на консултанта в психологически план. Да не се преувеличава необходимостта от емпатия. Консултантът не трябва да се показва шокиран, оскърбен или твърде много заинтересован, каквото и да чуе в интервюто. Да не се допуска голямо емоционално разстройство от страна на клиента. Плачещият клиент не е успех на интервюто, а по-скоро указание за неговото неправилно водене.
   Голяма част от необходимите за диагностиката данни се получават с помощта на тестове, въпросници, скали. В консултативната практика тестовете помагат за допълване и коригиране на резултатите от интервюто. Тестирането се извършва в началото на процеса или непосредствено след раппорта, но може и след диагностичното интервю. Няма установени правила и изборът на диагностична процедура е въпрос на виждане на консултанта. Използват се най-вече обективни тестове (MMPI, Гийсен тест, личностен тест на Айзенк, 16–факторен личностен въпросник на Кетел и пр.) и проективни тестове (тест на мастилените петна на Роршах, ТАТ, тест  „Нарисувай човек”, цветови тест на Люшер и пр.). Специално внимание се обръща на съобщаване на резултатите на клиента.
   Диагностиката включва и отчитането на странични фактори. Отчита се стабилността на жизнената ситуация и наличието на отвличащи моменти, главно от страна на средата. Ако същите са твърде много и значими, помощта може да се отложи за по-благоприятно време. 
Оценката на клиента завършва с преценка на нуждата от консултиране.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.