Както потребностите, така и мотивите са личностни образования.Потребно- мотивац. сфера създава своеобразието на човека , защото придава неповторими характеристики на личностния му профил. Следователно:Потребностите и мотивите са част от всяка личноста структура.Понятието” потребност” може да се отнася към всеки жив организъм и по конкретно:
  • към човешкият индивид;
  • към социалната група;
  • към общност/общество/.

 Вложеният смисъл изразява наличие на жизнено важни условия за съществуване, т.е. състоянието на екзистенция/ съществуване, живеене/ на посочените по-горе биосоциални системи е действено, активно, то потребността  следва да се разбира като предпоставка за извършване на нещо.В тази връзка   тя има следните характеристики:
  • необходимо условие за оцеляване, целящо осигуряване на равновесие / хомеостазис/ на системата;
  • движеща сила на тази система;
  • условие за активност;
  • израз на някаква неоходимост.

   В психологията до днес липсва общоприета единна дефиниция за потребностите. Има ,обаче , консенсус около тезата , че чрез възприятията в човешката психическа реалност ( реалността включително и онова , което е невидимо – разлика от действителността) се създава информационна  картина за света  изобщо и конкретните ситуации – в частност. Индивидът обработва информацията, пречупва я   през манталитета си и взема решение какво трябва да прави. Решението винаги е ориентирано към някаква цел, което означава , че за предприетите си действия  човек има някаква причина/ винаги/. Затова е възможно чрез търсенето на причините да се разбере собственото поведение и това на другите.
   Затова разделът на психологическата наука, гравитиращ около потребностно – мотивационната сфера предизвиква огромен интерес и въпреки сложността си се приема като най – важен за човешкото познание.

   Потребността може  да се разгледа  като нужда на индивида от изпълнение на определено условие с цел разрешаване на някакво противоречие. То може да е локализирано между индивида и обкръжението му, между отделни физиологични състояния вътре в него, между отделни образувания в личностната му структура. Ако противоречието касае биологичното състояние на организма, разрешаването му все още не означава необходимост от предприемането на някакво действие, т.к.  по невродинамичен път в психиката се пренасят неосъзнавани импулси, които незадължително предизвикват съответни реакции.
Факт е, че  човек има различни организмични  нужди, които се  сигнализират в психиката му. Те обаче все още не са потребности , не могат да се превърнат сами по себе си в сила, която да енергенитизира поведението. В психиката се отразяват и явления от външния свят , които също се сигнализират в нея, следователно човек  възприема както външната за него, така и вътрешната си реалност :  от една страна се сигнализират потребните състояния на организма – нуждите му от нещо, а от друга страна – признаците на обкръжаващите го феномени. 
   Когато породеният от някакво вътрешно състояние  сигнал съвпадне по характеристиките си със сигнала от някакъв външен предмет, едва тогава потребностното състояние се изпълва със съдържание. 
   То сякаш поема в себе си характеристиките  на съответния му предмет. Така се извършва опредметяването  -  механизмът, по който се формират човешките потребности. Оттук нататък нуждата от нещо е не само физиологическо условие, а реално психично явление, притежаващо  енергенизиращата сила да поражда реакции. Така потребността  се оказва  двойнствено опосредствано състояние:

  1. предметите, които съответсват с признаците си  на потребните състояния на човека, се сигнализират от него;
  2. в психиката му се сигнализират и собствените му състояния на нужда.
   В тях предметът, който е способен да ги удовлетвори е неясен , до първото си удовлетворение  потребността „ не знае” своя предмет. Само в резултат на установяването му, тя се сдобива със своя предметност , а предметът – с енергенизираща и подбудителна функция. Самият механизъм на опредметяване на потребностите е възможен само в процеса на взаимодействие  между човек и обкръжението му. Следователно потребността не само предизвиква действия , но същевременно се създават произвеждащи се в тях. Зад всяка постъпка  се крие потребност, която я провокира. Чрез дейностният акт потребността се задоволява и противоречието се снема , защото неутрализира напрежението. Самият акт на снемането му, обаче, води до поява на друго противоречие, друга потребност- възниква ново и така до безкрайност.
    Синтез- формирането на потребност е перманентен процес на производсво на противоречия, предполагащи не само развитие на носителя си , но и  на механизмите за своето разрешаване. Така човек развива себе си и трупа опит.
   Подобно обяснение на връзката между поведение и потребности  насочва към заключение , че всеки човек  сам „произвежда” своята потребностна сфера в епизодите на живота си. Колкото по – разностранна е тя, толкова по- наситен, пълен, смислен цялостен е неговият живот.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.