Класификация на потребностите

   Класификацията на потребностите се създава, за да разкрие по детайлно характеристиките на потребностите и  обслужва научните опити по систематизирането им. Различават се по методологичните си източници и по признаците , въз основа на които се извършва логично разделение, т.к.   на потребностите принадлежат диспозиционните свойства на личността, те са вътрешна предпоставка на действията. Те могат да се класифицират според логико – дедуктивни , индуктивно- емпирични или прагматични принципи.

Видове потребности:

   Материални, духовни, социални -  Най- популярнта класификация в източно- европейска психология ;

1.    Материални – лежат в основата на биологичната организация на човешкия живот. Имат съдържание от физиологично естество: потребност от кислород, храна, вода , избягване на екстремални условия , жилища, дрехи- от всякакви материални придобивки. Всички те обезпечават активността на човека като организмично същество. По правило хората не спират при задоволяване на потребностите само на това равнище.
2.    Духовни – те са специфични само за вида хомосапиенс – те се разграничават на 2 големи групи: потребност от познание – чрез удовлетворяването и се осъществява порива на събудения дух към себепознание и се реализира мотивацията за самостоятелно творчество.; От красота – целта е да се удовлетвори нуждата от естетична наслада, която се въплъщава в художественото творчество като ежедневие и креативното пресъздаване на реалността(рисуване напр.)
3.    Социални – отразяват необходимостта на хората от обществена интеграция. Тук се разграничават 3 групи :

•    потребност от упражняване на труд – удовлетворяването й е все още водещо в социалната организация на живота;
•    потребност от общуване – формира се като филогенетично, така онкогенетични в процеса на конкретните условия на отделния човешки живот и се удовлетворява посредством взаимодействие / вкл.  и монологичната реч- разговорът между  Его-то и Висшия Аз /;
•    потребност от обществена  дейност- отразява стремежа на човек да бъде социално ангажиран, подкрепян и признаван.

Квазиопотребности 

    Нещо, което си мислим, че го няма , но ни кара да го правим.( Необходимо е да се удовлетворяват тези потребности или да се притъпяват.)

   В психологията освен с понятието ” потребност” се борави и с понятието „квазипотребност”. То е концептуазирано за първи път в школата на Курт Левин- книгата „Теория на жизненото пространство”

 ВСЕКИ ЧОВЕК САМ ТВОРИ ЖИВОТА СИ! 

(успехи, неуспехи, препятствия и справяне с тях- т.е. опита му)

  Левин го свързва главно с възникващото в конткретната ситуация вътрешно напрежение.Задоволяването на квазипотребностите означава разреждане на напрежението, следователно -  освен потребността , зад  дадена постъпка   може да се крие и квазипотребност, която се стреми към задоволяване.

   По експериментален път е доказано, че независимо от причините при незавършване на дадена ситуация , квазипотребността винаги остава неудовлетворена, т.е. съхранява напрежението си. 

   Например: сервитьор, който при заплащане на сметката (завършеност на ситуацията) обичайно забравя какво е консумирал клиента( угасване на квазипотребността), но ако е още неуредена сметката -  то той с голяма точност помни поръчката( напрежението се поддържа).

   Случаите в живота, при които има незавършени действия означава, че квазипотребностите, съхранили напрежение у човека повече или по- малко осъзнато, представляват детерминиращи фактори на поведението му.

„ В  ДЕЙСТВИЕТО  ИДВА  САМАТА  ПОТРЕБНОСТ.”

„ АКО СЕ ИМА ЖЕЛАНИЕ , ПОРИВ КЪМ НЕЩО – НАПРАВИ ГО, ЗАЩОТО ЩЕ ДОЙДЕ ДРУГ” 

 Ще се натрупат неудовлетворени пориви  и повече напрежение/ освободи напрежението /.

Концепция на  Хенри Мърей 

   Концепция на  Хенри Мърей е една от най цялостните класификации. Тя откроява 12 физиологични и 28 психологични потребности. По важни за живота на човека са психологичните потребности. Те могат да се синтезират в 6 основни групи:

   1. Свързани с неодушевени предмети: да се трупат притежания; да се спечели нещо, да се набавят, складират или колекционират различни вещи, да се подреждат и пазят от посегателства личните притежания;

   2. Свързани с амбицията и желанието за престиж и реализация: да се преодоляват бариери, да се прави нещо, което е трудно; да се изпъква над другите; да се получават похвали, поощрения, да се избягват санкциите,уронване на престижа;

   3. Упражняване на власт и съпротивляването: да се доминира над останалите, да се оказва натиск, да се действа неочаквано за другите, да се заема опонираща позиция;

   4. Свързани с увреждането на себе си и на другите ( от типа на „ садо мазо”): да се атакуват себеподобните, да се уврежда злонамерено авторитета, незаслужено да се нараняват близките, да се действа против собствените интереси;

   5. Свързани с любовта между хората: да се създават приятелства; да се подпомагат другите , да се търси и дава грижа, да се харесват другите, одобряват, подкрепят;

   6. Социално – релевантни/ съпричастни /: да се търси разнообразие и забавление, да се задоволява любопитсвото, да се обяснява и споделя с другите, да се получава и отдава информация.

Логико - историческа концепция на 

Холцкамп - Остеркамп 

 Те разработват класификация, подчертаваща филогенетичния / родовия / и обществено- исторически характер на човешките потребности. Тази класификация приписва  2 основни групи функции на хората: 

1. Осигуряване на живота 
2. Продължаване на рода.

Функцията осигуряване на живота  поражда 2 типа потребности:

• чувствено–витални - свързани са със задоволяване на организмитичните нужди;
• продуктивни  - имат за цел осъществяване на контрол над жизнените условия посредством обединяването на хората в социални групи и разнообразно участие в институциите за регулиране на съвместния живот. Продуктивните потребноси са както условие , така и следствие от социализацията на хората.

 Функцията  продължаване на рода е източника, пораждащ сексуалните потребности. Те са най- консервативните, т.к. по същество не засягат стъпалата на човешката еволюция ( „от първобитния човек до днес секса си е секс” ). Всяко тяхно задоволяване всъщност е свързано с емоционално неутрализиране на съответна ситуация. 

В синтез , ако липсва възможност за подходящо или ефектно задоволяване, на която и да било от 3-те потребности може да се стигне до  квазизадоволяване  , чувство за неудовлетвореност, винау малоценност, агресивни или автоагресивни  дейсвия до невротично / даже патологично поведение/ , съпътствано от меланхолия, тъга, униние, всякакви соматични разстройства.