Вариативност на определенията.


   Еднозначно дефиниране на феномена мотив – няма.Етиологията на думата идва от латински „moveo” и означава – бутам, тикам, тласкам, тегля, дърпам и т.н. ( с тази дума се назовавала пръчката , с която са тикали инатливите животни). Точно около това значение се синхронизират в схващанията си повечето психолози: 

Мотивът е пихологичен феномен, трансформиращ се в подбуда към нещо, т.е. пряка движеща сила на действие

    Друг тип определения го дефинират от гледна точка на мястото му в структурата на личността. Така действащите за даден човек мотиви се разбират като черти на неговия характер, само че в неговия генезис. Акцентът тук е върху взаимоотношенията на мотивите с личностните структури, определящи светогледната позиция, посоката на ценностните ориентации, жизненият смисъл и основната поведенческа стратегия.

    Трети тип определения фокусират вниманието върху разкриването на връзката с потребностите. Дефинира се, че мотивите са подбуди за извършване на някакво действие, поради необходимостта от задоволяване на определени потребности.

   В синтез всяко определение на феномена мотив се подчинява на изходните методологични принципи, защитавани от школата към която принадлежи автора. Някои свеждат мотива до несъзнави импулси и влечения, др. Го наричат фактор за поддържане на активността , за трети е състояние на готовност на организма, влияещо в/у започването, поддържането и прекратяването на даден тип поведение. Въпреки различията в дефинирането на мотива, всички определения имат съгласие по 2 осовни пункта:
  1. че мотивът е подбуда( вътрешна или външна) към действие;
  2.  че е непосредствено свързан с потребностите.



Обяснителен модел на генезиса и формирането на мотивите




   Приема се, че потребността възниква при срещата на човека с външния предмет , способен да удовлетвори породилото се у него състояние. При тази среща, то се опредметява , т.е. превръща се в потребност , а външният предмет станал причина за опредметяването се сдобива с подбудителна функция, т.е. превръща се в мотив.- например веднага след раждането си детето е зависимо от своите вътрешни състояния. В началото то „комуникира” със света под натиска на вътрешните си неврофизиологични импулси. Затова срещата с външните обекти , които ще опредметят потребностните му състояния стават по механизма отвътре – навън. То няма да протегне ръка към шишето с мляко , даже то да е пред очите му , за да удовлетвори нуждата си от храна , ако преди това същото потребностно състояние не е опредметяване чрез подобен акт , извършван с подобен външен предмет.
Психологическа природа на мотивите

   С течение на времето детето разширява опита си , възможностите му за установяване на връзки със средата нарастват. В психиката му се запечатва образи на предмети , фиксират се психични състояния , които са били предизвикани при срещата му с тези предмети. При по – нататъшната си поява, състоянията се възобновяват . Ако психологическите състояния , възникнали при срещите с даден обект са положителен стимул то между тях и предмета се създава устойчива връзка. По нататък те се осъзнават вече не просто като състояния , т.е. нужда от същия този предмет . Така започва да действа механизма отвън – навътре.

    В хода на онтогенезиса , процесът на формиране на мотивите по механизма отвън – навътре се разширява. Постепенно като че ли те заживяват свой живот; някак си еманципират , отделят се от своите първоизточници. Вече не само срещата с външния предмет може да подбуди и насочи постъпката , но и самата представа, мисъл или идея, свързани с него( като го няма, мога и да си го създам).

Постепенно осъзнавани и съхранявани в психиката , мотивите се обособяват в относително автономна мотивационна сфера. В решаваща степен , обаче няма статична структура. Тя трябва да има динамична и винаги йерархизирана структура. В нея е естествено да настъпват промени чрез разместване на равнищата й – в зависимост от насочеността на личността и спецификата на нейните житейски епизоди.

1 коментар:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.