Конфликтите в организацията не са неизбежни, но те могат да бъдат овладяни, тяхното развитие може да бъде насочено в положителна посока. Конфликтите могат да се окажат необходими, за да бъде повишена ефективността на организацията, ако компетентността е водещ фактор при управлението на този сложен процес.
   Доминиращото през 50-60-те години на миналия век разбиране  , че конфликтът е вреден за организацията, че е синоним на насилие, ирационалност, че е нещо което трябва да се избягва, вече е преодоляно. Още през 70-те години на XX век възниква и до днес се приема интеракционисткият възглед, че конфликтът понякога може да бъде полезен и трябва да се стимулира. Съвременния подход разглежда конфликта като неизбежно следствие от ежедневието на организацията, причинен преди всичко от вътрешната сложност на системата. Посредствум различни механизми (напр. подходите за разрешаване на проблеми), разрешаването на един конфликт може да доведе до положителни промени в организацията, т. е. не наличието на конфликт води до разрушаване на взаимоотношенията в организацията, а неуспехът в конструктивното справяне с него. 
   При такава трудна материя, истинско усилие са полагали учените, анализирали конфликта. Дарвин и Уолс, Ратценхофер и Самнер, Фройд, Хорни, Ериксон и Шериф. Всички те са проправили път в тази трудна материя но безспорно първият е Курт Левин. 
   Английският учен Левин е първият психолог изследвал конфликта като такъв. Още през 1931 г. в книгата си “Психологическа ситуация на награди и наказания” определя конфликта като “ситуация, в която едновременно въздействат в противоположно направление сили с примерно еднаква величина”. По късно в 1948г. доразвива тезисът си в "Разрешение на социалните конфликти". 
   Немският социолог Дарендорф и американският учен Козер - класиците на съвременната конфликтология, публикуваха идеите си, които станаха концептуална основа на парадигмите на съвременната конфликтология. За Дарендорф социалният конфликт има константно присъствие във всяко общество, защото съществува константно условие - различията на интересите. 
В съвременната наука Хекхаузен е типизирал конфликтните ситуации в няколко групи: 
   1. Конфликт “стремеж - стремеж” - съществуват два обекта или цели, които имат позитивни и примерно равни валентности, но е необходимо да се направи избор между двете възможности. 
   2. Конфликт “избягване - избягване” - това е ситуация, в която се налага да се прави избор между две примерно еднакви злини. 
   3. Конфликт “стремеж - избягване” - ситуация, в която една и съща цел едновременно привлича и отблъсква в резултат на съществуващи едновременно действащи позитивни и негативни моменти. 
   4. Конфликт “двоен стремеж - избягване” (конфликт на двойната амбивалентност) - ситуация, породена от съществуването на две или повече възможности с позитиви и негативи, между които трябва да бъде направен избор. 
   Разбира се това са типизирани и в много отношения опростени ситуации. Те обикновено са изходна позиция, която търпи развитие. От многобройните определения на конфликта трудно бихме могли да посочим, такова, което би удовлетворило всички, най-малкото за това, защото явлението е твърде сложно и многообразно и вследствие на това, дори тезисната му характеристика би изглеждала твърде обемна и въпреки това непълна. И все пак да приемем разпространената гледна точка, че конфликта е интерактивно състояние, проявявано в несъвместимост, несъгласие или различие между социалните актьори и включва комуникация насочена към несъвместими цели; това е процес започващ когато едната страна вярва, че другата е навредила или ще навреди на нещо, което тя иска. В ядрото на конфликтната ситуация стои убеждението, че участващите страни имат несъвместими цели. Ето защо управляването на такъв конфликтен процес е от голямо значение за всяка организация, където въпреки множеството различни личности и групи от хора, а значи и от интереси, организационната цел винаги е обща.
   В работата си приемам възгледа, че конфликтите съдържат пет основни характеристики, а именно: 
  1.  противоположни интереси; 
  2. осъзнаване от конфликтуващите страни, че имат противоположни интереси; 
  3. убеждение у двете страни, че другият е навредил или възнамерява да навреди на техните интереси; 
  4. течащо взаимодействие между страните; 
  5. преки действия, осъществени от двете страни (или от едната), които вредят на интересите на другата страна.
Конфликт в групата. Конформизъм.


   Важен проблем, при изследването, на който социалната психология утвърждава себе си като наука, влияеща благотворно на обществото, е конформизмът. Конформизъм – промяна в поведението на човека, при която индивидът отговаря на натиска на групата, за да е в съгласие с нея, като приема поставените от нея правила и условия. Тази промяна в него преминава през отрицание на предишни схващания и приемане на нови виждания.


Житейската интерпретация на този феномен е отъждествяване с приспособленчеството. Конформният човек е този, който има бледа личностна позиция и незначителна социална автономност. Тази стереотипна оценка на конформизма трайно се е настанила в масовото съзнание и се мултиплицира чрез механизмите на социализацията. Дори и един бегъл поглед върху социалните ситуации на всекидневието показва, че човек почти непрекъснато е изложен на социален натиск от обкръжаващата го среда.Неизбежните противоречия, които личността преживява в сферите на семейните и трудовите отношения, и неформалните групи са факт, който показва, че изборът “конформизъм” или “антиконформизъм” е често срещано явление в процеса на човешкото общуване. 


   Обстойното разглеждане на проблема за конформизма задължително минава през отговора на следните въпроси:

  • Негативна или позитивна характеристика на личността е конформизмът? 
  • Неизбежен ли е конформизмът в обществения живот на човека? 
  • Отъждествява ли се антиконформизмът в личностната автономност? 
  • Може ли конформизмът да се приеме като базисна характеристика на личността? 


   Главен способ за разрешаване на социално-психологическите проблеми е постановката на социални експерименти, при които експериментаторът може да контролира успешно изследваната ситуация. В серия от класически експерименти Соломон Аш разглежда проявата на конформизъм у хората.От изследваните лица се иска да сравнят линията X с други три три линии.Вземайки пред вид ситуацията, която описва Аш, може да се даде по-точно определение на конформизма. Е. Арънсън го дефинира като “промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”. 
   Хората проявяват конформизъм дори при оценката на такива интимни индивидуални особености като емоциите. 
   Елементарно погледнато от експериментите излиза на показ само негативната страна на конформизма: човек няма свое собствено мнение, податлив е на чуждия натиск, групата контролира изцяло неговото поведение. И все пак това е само на пръв поглед. Погледнато по-обстойно се забелязва, че става дума за два вида конформизъм или по-точно за две възможни причини, поради които човек проявява конформизъм. Първата е, че поведението на околните го е убедило в неправилността на собствената му първоначална преценка. Другата, че той може да се стреми да избегне наказание /отхвърляне или присмех/ или да спечели награда /любов или приемане/ от страна на групата. 
   Когато физическата реалност става несигурна, хората все по-често се опират на “социалната реалност” и вече проявяват конформизъм, не защото се страхуват от наказание, а защото единствено поведението на групата им дава ценна информация какво се очаква от тях. В социалната психология този вид конформизъм се нарича информативно социално влияние.
   Арънсън прави по-задълбочена и по-сложа класификация, която може да се прилага не само към конформизма, но и към целия спектър от социални влияния.Той разграничава три форми на конформизма: 


  • Съгласие. Това понятие най-добре отразява начина, по който човек се държи, когато е мотивиран от желанието да спечели награда или избегне наказание, т.е. то се припокрива с нормативното социално влияние.
  • Идентификация. Тази реакция на социалното влияние се предизвиква, когато индивидът се стреми да прилича на този, който оказва влиянието.
  • Интернализация. Интернализирането на ценност или убеждение е най-устойчивата, най-дълбоко вкоренената реакция на социалното влияние. Мотивацията за интернализирането на дадено убеждение е желанието да си прав. Възприемането на това убеждение само по себе си е награда. Ако източник на влиянието е човек, който вдъхва доверие и има вярна, преценка ние приемаме убеждението и го включваме в собствената си система от ценности. Един път превърнало се в част от нашата система, то става независимо от източника и извънредно неподатливо на промяна.


   Приемайки тези три категории може по-добре да се разбере конформността като състояние на човека. Натискът за подчинение на социалните норми в много случаи слага невидима преграда пред новаторското поведение, разбирано като предпоставка за появата на качествени промени в обществения живот. Именно тук се появява конфронтацията между житейското и научното мислене или казано по друг начин - между традицията и прогреса.

Условия за конформизъм:

  • Изпитване на несигурност и некомпетентност;
  • Групата, в която сме е от повече от трима души;
  • Единомислие в групата;
  • Поради харесване на груповия статус;
  • Наблюдавано поведение от страна на другите;
  • Липса на ангажираност /емоционална и дистантна/
  • Уважение и зачитане на социалния стандарт.

Причини за конформизъм:


  • Наличие на нормативно социално влияние;
  • Информативно социално влияние.
  •  Подчинение – близко понятие до конформизма и означава промяна на поведението с цел да се съобразим с някакъв законен авторитет. Обяснение със социализацията и възпитанието, а също така и с йерархията в обществото. Причините за поддаване на социално влияние и демонстриране на подчинено поведение са сходни с условията и причините при прояви на конформизъм.

Натискът от групата


Тъй като личността не може да живее изолирано, тя винаги функционира в някаква група, която е подчинила дейността си на определена цел. Сплотеността на групата е гаранция за ефективността от съвместното решаване на задачите, което не означава, че сплотеността е явление, идващо “от само себе си”, напротив, тук опираме до понятието групов натиск в положителна светлина – спазване на груповите правила и в отрицателна – принуждаване в подчинение или конформистко поведение. Заплахата от отхвърляне е толкова силна, че служи за оръжие на оказващите влияние. Достига и до крайности – приобщаване към хора, които не познаваш или не одобряваш, но алтернативата е самота и изолация.
   Натискът, който понасяме от страна на групата, в която се намираме, често оказва въздействие върху взиманите от нас решения.

Защо се поддават хората на натиск от групата:


  • Не искат да превърнат в аутсайдери.
  • Искат да се сприятелят с вътрешното ядро на компанията (тайфата)
  • Да правят неща, за които смятат, че са готини или забавни
  • Нямат доверие на самия себе си и не са самоуверени.
  • Не са сигурни за правилния отговор.
Често попадаме под влиянието на членове от групата, тъй като всеки един от нас би искал да бъде приет в нея (групата), и да не бъде смятан за особняк, чудак, отхвърлен и т.н. Практиката сочи, че:

  1. Всекидневно сме задължени да взимаме решения. За някой от тях не е необходимо да се мисли много и отговорът бързо излиза на яве, докато за други наистина трябват не малко усилия.
  2. Често групата към която казваме, че принадлежим оказва натиск върху нас и именно това дава отражение на взиманите от нас решения.
  3. Често се оставяме отделни членове на групата да ни повлияят само и само да бъдем добре приети в тайфата.
  Като стандартни тактики използвани да се накара някои да направи нещо са: ласкателство, позоваване на авторитета, властта, обещание за бъдещо възнаграждение или наказание и вината като инструмент.
В случай, че сте били убедени да направите нещо, в последствие трябва да се уверите, че направеното от вас съвпада интересите ви.

   Психични стратегии, които обясняват конформизма и поддаването на груповия натиск:


  • Реципрочност или стратегия на взаимното съответствие – прието е някои неща, които се определят като добри, да им бъде отговорено по същия начин;
  • Упражняване на влияние чрез формиране и поддържане на чувство за вина – ако не дадеш пари за благотворителност, значи си лош човек – другите те виждат такъв, а това означава, че ти се нарушава душевното равновесие;
  • Стратегия на отказа и на последвалото съгласие – ако искаш голяма услуга и тя ти се откаже, тогава няма как да ти се откаже по-малката;
  • Стратегия на съгласуваността – неприемане на когнитивен дисонанс и така се поддават на натиска;
  • Техника на изпързалянето – при приети вече условия в последния момент се предлагат нови, по-тежки;
  • Референтост на група или личност;
  • Стратегия на недостатъчността – недостатъчност в количеството.
  • Личностни особености на конформистите:
  • Авторитарност и лидиране;
  • Завишена самооценка или ниска самооценка;
  • Анонимност и институционализирана власт;
  • Липса на информираност и некомпетентност;
  • Поведенческо разкрепостяване в тълпа и дехуманизация;
  • Рутинност в работата – съсредоточаване върху детайлите, а не върху цялото и последствията.

Как да намалим конформизма:


  • Близост и легитимност с авторитета;
  • Разсъждения около класическите примери на конформизъм;
  • Формиране на реакция – “ефект на бумеранга”;
  • Утвърждаване на собствената ни уникалност и др.
   Конфликт – това са различни видове действия,  противопоставяния и несъвместимост между личности, групи и организации вследствие различие в съществено значими за тях цели, интереси, ценности, емоции, поведение и осъзнаване на начина на преодоляване на тези различия. Конфликтите са противоречия между най-малко двама души, противопоставяне на две или повече страни, противоборство на гледни точки и мнения. Конфликти са винаги възможни, когато има действия, в които са включени повече от един човек. Възможността за конфликт е винаги настояща.

  Конфликтите се развиват, когато:

  1. Участниците имат възможността да взаимодействат.
  2. Страните в конфликта виждат своите различия като несъвместими.
  3. За две  или повече страни считат ползите от конфликта  като превишаващи негативните последствия.

Видове конфликти. Процес на конфликтуване.


Причините за възникване на конфликтите са разнообразни, но могат да бъдат сведени до:

  1. Когато взаимно изключващи се цели или ценности действително съществуват или са възприети, че съществуват.
  2. Налице са противостоящи си действия.
  3. Страните се опитват да заемат доминираща позиция една спрямо друга.
  4. Ограничени ресурси.
  5. Различни стилове на комуникация
  6. Промяна – предстояща или настояща.

Митовете за конфликтите са следните:

  1. Конфликтът е винаги непродуктивен на работното място.(Понякога конфликт може да доведе до творчески решения и ентусиазъм) 
  2. Конфликтът винаги означава блокирана комуникация.(Винаги има възможност за комуникация)
  3. Веднъж назрял конфликтът може да бъде избегнат.(Щом са налице условия рано или късно конфликт е налице)
  4. Всички конфликти имат решение.(Някои нямат.)
  5. Накрая винаги има победител и губещ в конфликта.
  6. Конфликтът винаги е форма на насилие – често двете понятия се смесват. Зад насилието винаги има конфликт и ако той се открие, това е началото на разрешаването му и на избягването на насилието;
  7. Ако съществува конфликт, това е провал на взаимоотношенията – не е така, защото и конфликтуването е вид взаимоотношение, но влошено, при което се налага възстановяване на равновесието;
  8. Различията поставят в опасност взаимоотношенията – напротив, създават разнообразие, различни гледни точки към един и същ проблем, нов поглед върху стара ситуация;
  9. Откровената комуникация предполага да кажеш на другия какво мислиш за него и какво очакваш да направи – не е вярно, това затруднява общуването, защото се забравя вслушването в другия, емпатията и идентификацията с неговите мисли, чувства, преживяване, а оттук и разбиране на поведението му и толерантност;
  10. За да приключим един конфликт означава, че можем да използваме всички средства, включително и насилие – абсолютна грешка – нужно е взаимно уважение, диалог и доближаване на позициите, за да се достигне до взаимно решение;
  11. В конфликтите често се прибягва до преднамераност и хулене – това означава, че смесваме проблема с личността, а правилото е да извадим личността от конфликта, за да го осъзнаем по-обективно;
  12. Конфликтът засяга само конфликтуващите лица – обикновено засяга и други, създава напрежение и блокира комуникацията. Страничните лица могат да помогнат именно чрез посредничество за възстановяване на общуването;
  13. Конфликтът е борба, от която единият излиза като победител, а другият – като губещ – тестът с лъва – невярно, тъй като проблемът е общ и трябва да се търси съвместен начин за разрешение;
  14. Защитаването на определена позиция докрай довежда до изход от конфликта – не е така, тъй като се пренебрегват нуждите на единия или другия, а идеята е да се достигне до взаимен компромис;
  15. Диалогът и добрата воля са достатъчни за разрешаването на конфликтите – и да, и не – изискват се умения за конструктивно мислене, за активно слушане, даване на добра “обратна връзка” и готовност за решение.

Стадии на конфликта:

  1. Латентен(скрит) конфликт. Когато са налице условията за възникване.
  2. Възприет конфликт. Когато има разпознати различни позиции.
  3. Осезаем конфликт. Когато страните в конфликта чувстват обтегнатост и безпокойство.
  4. Манифестиран конфликт. Наблюдава се поведение предназначено да фрустрира опитите на другите да преследват своите цели.
  5. Последствия вследствие на конфликта.

   Процесите на конфликтите често продължават циклично и са нормална част от живота на индивидите и организациите.

Типология на конфликтите.

   Видовете конфликти, според резултата и изхода от конфликта са функционални и дисфункциоинални. 
   1.Функционалните конфликти се отнасят до подобряването на ейността и взаимодействието между конфликтуващите личности и са насочени по-скоро към деловата сфера. Притежават следните характеристики:
  • Повишават организационната ефективност и адаптация.
  • Дават възможност за повече ентусиазъм и по-добри решения
  • Предлагат нови възможности, подходи, гледни точки.
  • Означават гъвкавост в мисленето, поведението, решенията.

   2.Дисфункционалните конфликти се отнасят до междуличностната сфера и при тях протичането и причините за появата им са доста комплицирани. Техните характеристики са:
  • Намалява продуктивността
  • Накърнява се морала  и мотивацията
  • Повишава се напрежението.
  • Нарушава се комуникацията. 

Според броя на участниците те се делят на:

1.Вътрешно-личностни конфликти.  
  • Ценностен конфликт.
  • Емоционален конфликт.                                                    

2.Между-личностни конфликти.
3.Вътрешно-групови конфликти.
  • Интелектуално несъгласие.
  • Несъвместими стилове и индивидуалности.

4.Между-групови конфликти. -Те често започват като нещо дребно и постепенно се разрастват. Едно обяснение за тази ескалация използва понятието спирала на конфликта. Спиралата на конфликта е ситуация на съревнование, която се самоподхранва, така че онова, което започва като много леко различие, става все по-голямо и все по-нерационално. Тези спирали могат да включват отделни хора, групи или нации и често следват модела на социалните капани - всяка страна започва, защото очаква бърза и лесна награда, но влиза в капана на такава ситуация, която става все по-неприятна за всички участници.
5.Организационни конфликти.
  • Вертикален конфликт.Между различни нива на власт.
  • Хоризонтален конфликт.Между служители на едно и също ниво.
  • Диагонален конфликт.Обхваща всички нива

6.Между-организационни конфликти.


   В‭ ‬психологията‭ ‬вниманието‭ ‬и‭ ‬паметта‭ ‬са‭ ‬психични‭ ‬феномени,‭ ‬които‭ ‬имат‭ ‬ясно‭ ‬изразена‭ ‬роля‭ ‬в‭ ‬когнитивното‭ ‬развитие‭ ‬на‭ ‬личността.‭ ‬Вниманието‭ ‬е‭ ‬процес,‭ ‬чрез‭ ‬който‭ ‬се‭ ‬извършва‭ ‬съсредоточаване‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬активност‭ ‬към‭ ‬предмета‭ ‬на‭ ‬ученето.‭ ‬А‭ ‬паметта‭ ‬е‭ ‬процес‭ ‬осигуряващ‭ ‬запазването‭ ‬на‭ ‬придобитите‭ ‬впечатления‭ ‬за‭ ‬предмета‭  ‬на‭ ‬учебна‭ ‬дейност.‭ 
Като‭ ‬психичен‭ ‬феномен‭ ‬вниманието‭ ‬е‭ ‬еднакво‭ ‬присъщо‭ ‬както‭ ‬за‭ ‬зрелия‭ ‬човек,‭ ‬така‭ ‬и‭ ‬за‭ ‬подрастващия‭ ‬индивид.‭ 

Вниманието и паметта като психологически условия на учебната дейност
 Ориентировъчно‭ ‬изследователският‭ ‬рефлекс‭ ‬е‭ ‬всъщност‭ ‬физиологичната‭ ‬основа‭ ‬на‭ ‬концентрацията,‭ ‬при‭ ‬възприемане‭ ‬и‭ ‬обработка‭ ‬на‭ ‬дадена‭ ‬информация.‭ ‬Това‭ ‬е‭ ‬моментно‭ ‬състояние,‭ ‬при‭ ‬което‭ ‬психическата‭ ‬активност‭ ‬се‭ ‬превръща‭ ‬в‭ ‬организирана‭ ‬познавателна‭ ‬дейност.‭ 
   Наблюденията‭ ‬сочат,‭ ‬че‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬в‭ ‬ранното‭ ‬детство‭ ‬е‭ ‬много‭ ‬силно‭ ‬обвързана‭ ‬с‭ ‬вниманието‭ ‬и‭ ‬с‭ ‬умението‭ ‬за‭ ‬съсредоточаване.‭ ‬То‭  ‬осигурява‭ ‬на‭ ‬субекта‭ ‬ориентиране‭ ‬и‭ ‬опознаване‭ ‬на‭ ‬реалността.‭ 
   За‭ ‬учебната‭ ‬дейност,‭ ‬водещо‭ ‬значение‭ ‬има‭ ‬вътрешно‭ ‬присъщото‭ ‬на‭ ‬човека‭ ‬равнище‭ ‬на‭ ‬психична‭ ‬съсредоточеност.‭  Съществува‭ ‬закономерна‭ ‬зависимост,‭ ‬че‭ ‬колкото‭ ‬по-силна‭ ‬и‭ ‬устойчива‭ ‬е‭ ‬психическата‭ ‬съсредоточеност‭ ‬на‭ ‬субекта,‭ ‬толкова‭ ‬е‭ ‬по-точен‭ ‬анализът‭ ‬на‭ ‬информацията.‭ 
   Вниманието‭ ‬не‭ ‬е‭ ‬отделен‭ ‬познавателен‭ ‬процес‭ ‬и‭ ‬следователно‭ ‬то‭ ‬има‭ ‬тенденцията‭ ‬да‭ ‬повишава‭ ‬резултатите‭ ‬от‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭ 
   Учебната‭ ‬дейност‭ ‬е‭ ‬предназначена‭ ‬за‭ ‬овладяване‭ ‬на‭ ‬научни‭ ‬знания‭ ‬и‭ ‬за‭ ‬построяване‭ ‬на‭ ‬предметни‭ ‬действия.‭ ‬А‭ ‬това‭ ‬означава,‭ ‬добро‭ ‬равнище‭ ‬на‭ ‬съсредоточеност.‭ 
   Вниманието‭ ‬като‭ ‬феномен‭ ‬на‭ ‬ученето‭ ‬се‭ ‬разглежда‭ ‬в‭ ‬неговите‭ ‬три‭ ‬разновидности,‭ ‬в‭ ‬хода‭ ‬на‭ ‬учебната‭ ‬дейност:
  • Случайна‭ ‬съсредоточеност‭ 
  • Волево‭ ‬внимание‭ 
  • След‭ ‬волево‭ ‬внимание.

Случайна‭ ‬съсредоточеност‭ 

  
 Установено‭ ‬е,‭ ‬че‭ ‬случайната‭ ‬съсредоточеност‭ ‬покрива‭ ‬огромна‭ ‬част‭ ‬от‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬човека.‭ ‬Тя‭ ‬възниква‭ ‬от‭ ‬случайния‭ ‬контакт‭ ‬на‭ ‬човека‭ ‬със‭ ‬заобикалящите‭ ‬го‭ ‬предмети‭ ‬и‭ ‬явления.‭ ‬В‭ ‬нейното‭ ‬поле‭ ‬се‭ ‬осъществяват‭ ‬множество‭ ‬познавателни‭ ‬актове,‭ ‬но‭ ‬без‭ ‬да‭ ‬е‭ ‬включено‭ ‬волевото‭ ‬внимание.‭ 
   Случайната‭ ‬съсредоточеност‭ ‬има‭ ‬основно‭ ‬значение‭ ‬за‭ ‬ранното‭ ‬детско‭ ‬психично‭ ‬развитие.‭ ‬Тъкмо‭ ‬неволевото‭ ‬внимание,‭ ‬заради‭ ‬стихийния‭ ‬си‭ ‬характер,‭ ‬прави‭ ‬ученето‭ ‬у‭ ‬децата‭ ‬неограничено‭ ‬и‭ ‬развива‭ ‬качеството‭ ‬любознателност.‭ 
   Историята‭ ‬сочи,‭ ‬че‭ ‬редица‭ ‬открития‭ ‬в‭ ‬науката,‭ ‬са‭ ‬благодарение‭ ‬на‭ ‬случайната‭ ‬съсредоточеност,‭ ‬защото‭ ‬евристиката‭ ‬като‭ ‬подход‭ ‬е‭ ‬израз‭ ‬на‭ ‬неочакваната,‭ ‬нестандартната‭ ‬интерпретация‭ ‬на‭ ‬връзките‭ ‬между‭ ‬явленията.‭

Волево‭ ‬внимание‭ 


   Волевото‭ ‬внимание‭ ‬е‭ ‬способност,‭ ‬която‭ ‬следва‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬формира‭ ‬специално‭ ‬за‭ ‬учебната‭ ‬дейност.‭ 
   Волевото‭  ‬внимание‭ ‬произлиза‭ ‬от‭ ‬спецификата‭ ‬на‭ ‬ученето,‭ ‬където‭ ‬е‭ ‬наложителна‭ ‬насоченост‭ ‬на‭ ‬психичната‭ ‬активност‭ ‬към‭ ‬овладяване‭ ‬на‭ ‬предварително‭ ‬определени‭ ‬научни‭ ‬знания.‭ 
  !!! Овладяването‭ ‬на‭ ‬научни‭ ‬знания‭ ‬не‭ ‬може‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬остави‭ ‬на‭ ‬акта‭ ‬на‭ ‬случайна‭ ‬съсредоточеност.‭ !!!
   Вплитането‭ ‬на‭ ‬новия‭ ‬феномен‭ ‬воля‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬субекта‭ ‬превръща‭ ‬психичната‭ ‬активност‭ ‬на‭ ‬човека‭ ‬във‭ ‬висша‭ ‬психична‭ ‬функция‭ ‬на‭ ‬когнитивното‭ ‬развитие,‭ ‬т.‭ ‬к.‭ ‬познавателната‭ ‬учебната‭ ‬дейност‭ ‬е‭ ‬структурирана‭ ‬основно‭ ‬през‭ ‬фокуса‭ ‬на‭ ‬волевото‭ ‬внимание.‭ 
   За‭ ‬да‭ ‬овладее‭ ‬научните‭ ‬постановки‭ ‬за‭ ‬света‭ ‬и‭ ‬другите,‭ ‬подрастващият‭ ‬трябва‭ ‬да‭ ‬вложи‭ ‬воля‭ ‬при‭ ‬възприемането‭ ‬и‭ ‬обработването‭ ‬на‭ ‬информацията.‭ 

След‭ ‬волево‭ ‬внимание.

   Следволевото‭ ‬внимание‭ ‬представлява‭ ‬психическата‭ ‬активност,‭ ‬която‭ ‬изключва‭ ‬наличието‭ ‬на‭ ‬преднамереност‭ ‬или‭ ‬воля.‭ 
   Ако‭ ‬учебният‭ ‬процес‭ ‬е‭ ‬надеждно‭ ‬управляван,‭ ‬то‭ ‬възниква‭ ‬възможност‭ ‬за‭ ‬отпадане‭ ‬на‭ ‬волевата‭ ‬активност‭ ‬и‭ ‬осъществяване‭ ‬само‭ ‬на‭ ‬познавателна‭ ‬дейност,‭ ‬на‭ ‬основата‭ ‬на‭ ‬следволевото‭ ‬внимание.‭ 
   Такива‭ ‬изменения‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬настъпват‭ ‬след‭ ‬автоматизация‭ ‬на‭ ‬умението‭ ‬за‭ ‬концентрация.‭ ‬Това‭ ‬означава,‭ ‬че‭ ‬познанието‭ ‬се‭ ‬осъществява‭ ‬на‭ ‬подсъзнателно‭ ‬равнище‭ ‬или‭ ‬волевото‭ ‬внимание‭ ‬е‭ ‬предмет‭ ‬на‭ ‬съзнателна‭ ‬активност,‭ ‬а‭ ‬следволевото‭ ‬на‭ ‬подсъзнателна‭ ‬дейност.
   Процесът‭ ‬на‭ ‬преход‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬от‭ ‬съзнателен‭ ‬към‭ ‬подсъзнателен‭ ‬контрол‭ ‬е‭ ‬индикатор‭ ‬за‭ ‬автоматизация‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭ ‬Тази‭ ‬закономерност‭ ‬се‭ ‬констатира‭ ‬най-силно‭ ‬в‭ ‬областта‭ ‬на‭ ‬двигателната‭ ‬активност.‭ 

Памет

   Първите‭ ‬признаци,‭ ‬които‭ ‬представят‭ ‬паметта‭ ‬като‭ ‬необходимо‭ ‬психично‭ ‬условие‭ ‬за‭ ‬познавателна‭  ‬дейност‭ ‬са‭ ‬запазването‭ ‬на‭ ‬придобитите‭ ‬впечатления‭ ‬или‭ ‬научаването‭ ‬на‭ ‬индивида,‭ ‬че‭ ‬неговият‭ ‬индивидуален‭ ‬опит‭ ‬е‭ ‬акт‭ ‬на‭ ‬съхраняване‭ ‬на‭ ‬преживяната‭ ‬информация.‭ 
   В‭ ‬преобладаващите‭ ‬си‭ ‬измерения,‭ ‬паметта‭ ‬е‭ ‬обвързана‭ ‬с‭ ‬познавателна‭ ‬дейност,‭ ‬защото‭ ‬овладяването‭ ‬на‭ ‬знание‭ ‬изисква‭ ‬съхраняване‭ ‬на‭ ‬чувството‭ ‬и‭ ‬емоцията‭ ‬в‭ ‬процеса‭ ‬на‭ ‬учене,‭ ‬с‭ ‬оглед‭ ‬разширяване‭ ‬на‭ ‬познавателния‭ ‬интерес‭ ‬и‭ ‬усъвършенстване‭ ‬на‭ ‬способностите.‭ 
   В‭ ‬учебната‭ ‬дейност‭ ‬паметта‭ ‬изпъква‭ ‬като‭ ‬висша‭ ‬психична‭ ‬функция.‭ ‬Присъствието‭ ‬на‭ ‬езика,‭ ‬внася‭ ‬нови‭ ‬измерения‭ ‬в‭ ‬дефиниране‭ ‬на‭ ‬паметта‭ ‬като‭ ‬когнитивна‭ ‬активност‭ ‬на‭ ‬човека.‭ 
   Символното‭ ‬знание‭ ‬подобрява‭ ‬процесите‭ ‬на‭ ‬запомняне,‭ ‬запазване‭ ‬възпроизвеждане,‭ ‬забравяне.‭ 
   Да‭ ‬се‭ ‬учи‭ ‬нещо‭ ‬означава‭ ‬в‭ ‬съзнанието‭ ‬да‭ ‬остане‭ ‬впечатление‭ ‬за‭ ‬него,‭ ‬но‭ ‬и‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬създаде‭ ‬механизъм‭ ‬за‭ ‬актуализиране‭ ‬на‭ ‬запазените‭ ‬и‭ ‬запомнени‭ ‬впечатления,‭ ‬чрез‭ ‬възпроизвеждането‭ ‬им.‭ 
   Актуализирането‭ ‬има‭ ‬две‭ ‬измерения:‭ 
  1. Като‭ ‬точно‭ ‬възпроизвеждане,‭ ‬по‭ ‬типа‭ ‬на‭ ‬копирането‭; 
  2. Като‭ ‬творческа‭ ‬дейност,‭ ‬по‭ ‬типа‭ ‬на‭ ‬синтезирането‭ ‬на‭ ‬съхранената‭ ‬информация.‭ 
   Следователно‭ ‬възпроизвеждането‭ ‬е‭ ‬мярка‭ ‬за‭ ‬оценка‭ ‬на‭ ‬възможностите‭ ‬на‭ ‬човека‭ ‬да‭ ‬създава‭ ‬нови‭ ‬връзки‭ ‬за‭ ‬анализ‭ ‬на‭ ‬действителността.‭ 
   Забравянето‭ ‬като‭ ‬паметов‭ ‬процес,‭ ‬имащ‭ ‬отношение‭ ‬към‭ ‬ученето,‭ ‬от‭ ‬една‭ ‬страна‭ ‬може‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬разглежда‭ ‬като‭ ‬затруднение‭ ‬на‭ ‬ученика,‭ ‬което‭ ‬понижава‭ ‬общата‭ ‬учебна‭ ‬успеваемост,‭ ‬от‭ ‬друга‭ ‬страна‭ ‬-‭ ‬забравянето‭ ‬има‭ ‬предпазващо‭ ‬значение,‭ ‬т.‭ ‬к.‭ ‬благодарение‭ ‬на‭ ‬него‭ ‬се‭ ‬постига‭ ‬ефект‭ ‬на‭ ‬избледняване,‭ ‬освобождаване‭ ‬от‭ ‬нежелани‭ ‬впечатления‭ ‬и‭ ‬запазване‭ ‬на‭ ‬психичния‭ ‬баланс‭ ‬на‭ ‬личността.
   В‭ ‬учебната‭ ‬дейнаст‭ ‬са‭ ‬разпознати‭ ‬3‭ ‬вида‭ ‬памет:‭ 
  1. Механична‭ - ‬има‭ ‬преобладаващо‭ ‬място‭ ‬при‭ ‬запомнянето‭ ‬на‭ ‬информация‭ ‬за‭ ‬предмети‭ ‬и‭ ‬явления,‭ ‬при‭ ‬които‭ ‬няма‭ ‬причинно‭ ‬следствени‭ ‬връзки.‭
  2. Логическа‭- ‬нужна‭ е ‬за‭ ‬ситуации‭ ‬за‭ ‬запомняне,‭ ‬на‭ ‬които‭ ‬са‭ ‬присъщи‭ ‬причинноследствени‭ ‬закономерности.‭ ‬Този‭ ‬начин‭ ‬е‭ ‬преобладаващ‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬ученика‭ ‬и‭ ‬означава‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬проникне‭ ‬в‭ ‬логическата‭ ‬структура‭ ‬на‭ ‬учебното‭ ‬съдържание.
  3. Мнемотехническа - наричана ‭ ‬още‭ ‬знакова‭ ‬памет.‭ ‬Типична‭ ‬е‭ ‬само‭ ‬за‭ ‬човека‭ ‬и‭ ‬е‭ ‬свързана‭ ‬с‭ ‬умението‭ ‬за‭ ‬разработване‭ ‬на‭ ‬система‭ ‬от‭ ‬изкуствени‭ ‬знаци‭ ‬за‭ ‬запомняне‭ ‬и‭ ‬запазване‭ ‬на‭ ‬впечатленията‭ ‬от‭ ‬там‭ ‬се‭ ‬поставя‭ ‬началото‭ ‬на‭ ‬културното‭ ‬развитие‭ ‬.

‭ ‬
Психологически основи на изоставането в учебната дейност
   Психологическите‭ ‬основи,‭ ‬върху‭ ‬които‭ ‬се‭ ‬установява‭ ‬степен‭ ‬на‭ ‬изоставане‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬сe откриват ‬най-напред‭ ‬в‭ ‬спецификата‭ ‬и‭ ‬функционирането‭ ‬на‭ ‬психичните‭ ‬образи.‭ ‭
В‭ ‬психологията‭ ‬е‭ ‬установено,‭ ‬че‭ ‬психичните‭ ‬образи‭ ‬са‭ ‬отражение‭ \‬репрезентация‭\‬ на‭ ‬явленията,‭ ‬с‭ ‬които‭ ‬човек‭ ‬взаимодейства.‭ ‬Психичните‭ ‬образи‭ ‬формирани‭ ‬от‭ ‬познавателната‭ ‬активност‭ ‬у‭ ‬човека‭ ‬се‭ ‬на‭ ‬3‭ ‬равнища‭ 
  1. Сензорно‭
  2. Представно‭ 
  3. Мисловно‭ 

   Важна‭ ‬тяхна‭ ‬особеност‭ ‬е,‭ ‬че‭ ‬са‭ ‬обвързани‭ ‬с‭ ‬езика‭ ‬и‭ ‬се‭ ‬актуализират‭ ‬и‭ ‬функционират‭ ‬през‭ ‬думите.‭ ‬Основните‭ ‬параметри‭ ‬на‭ ‬психичния‭ ‬образ‭ ‬са:‭ 
  • Цяласност‭; 
  • Стабилност‭; 
  • Смисленост‭; 
  • Яснота‭; 
  • Обхватност.‭ 

   Психичният‭ ‬образ,‭ ‬макар‭ ‬и‭ ‬устойчиво‭ ‬закрепен‭ ‬посредством‭ ‬думата‭ ‬в‭ ‬съзнанието‭ ‬има‭ ‬непреходната‭ ‬тенденция‭ ‬да‭ ‬се‭  ‬променя,‭ ‬разширява,‭ ‬обогатява,‭ ‬но‭ ‬и‭ ‬да‭ ‬отслабва,‭ ‬и‭ ‬избледнява,‭ ‬поради‭ ‬промени‭ ‬на‭ ‬психичната‭ ‬активност‭ ‬на‭ ‬личността.‭ ‬Следователно,‭ ‬в‭ ‬обсега‭ ‬на‭ ‬промените‭ ‬на‭ ‬психичния‭ ‬образ‭ ‬значение‭ ‬има‭ ‬характеристиката‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭ 
   Всяко‭ ‬отслабване‭ ‬на‭ ‬образа‭ ‬може‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬интерпретира‭ ‬и‭ ‬като‭ ‬затруднение‭ ‬в‭ ‬словесното‭ ‬актуализиране‭ ‬на‭ ‬този‭ ‬образ‭ ‬или ‬отслабва‭ ‬връзката‭ ‬на‭ ‬психичния‭ ‬образ‭ ‬с‭ ‬езиковия‭ ‬еталон‭ \‬опора‭\‬.‭ ‬Това‭ ‬е‭ ‬най-дълбоката‭ ‬основа‭ ‬на‭ ‬изоставането‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.
‭   Психологическият‭ ‬анализ‭ ‬на‭ ‬този‭ ‬феномен‭ ‬изисква‭ ‬насочване‭ ‬към‭ ‬времевите‭ ‬измерения‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност,‭ ‬т.‭ ‬к.‭ ‬естествената‭ ‬тенденция‭ ‬на‭ ‬психичния‭ ‬образ‭ ‬към‭ ‬отслабване‭ ‬е‭ ‬функция‭ ‬на‭ ‬времевия‭ ‬контекст‭ ‬на‭ ‬работа‭ ‬с‭ ‬този‭ ‬образ.‭ 
   Тъкмо‭ ‬той‭ ‬открива‭ ‬предимствата‭ ‬и‭ ‬недостатъците‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬активност‭ ‬на‭ ‬даден‭ ‬човек.‭ ‬Във‭ ‬времевия‭ ‬контекст‭ ‬на‭ ‬познавателната‭  ‬дейност‭ ‬и‭ ‬психичния‭ ‬образ‭ ‬се‭ ‬обособяват‭ ‬две‭ ‬измерения:‭ 
  1. Зададен‭ ‬темп‭-С‭ ‬понятието‭ ‬„зададен‭ ‬темп‭”‬  в‭ ‬психологията‭ ‬на‭ ‬обучението‭  ‬се‭ ‬означава‭ ‬времето,‭ ‬което‭ ‬обществото‭ ‬определя‭ ‬за‭ ‬овладяване‭ ‬от‭ ‬обучавания‭ ‬на‭ ‬учебното‭ ‬съдържание.‭ ‬Зададеният‭ ‬темп‭ ‬е‭ ‬обобщен‭ ‬и‭ ‬е‭ ‬еднакъв‭ ‬за‭ ‬всички‭ ‬ученици‭ ‬от‭ ‬определена‭ ‬възраст.‭ 
  2. Индивидуален‭ ‬темп‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭  - С‭ ‬понятието‭ ‬„индивидуален‭ ‬темп‭”‬ се‭ ‬означава‭ ‬онова‭ ‬време,‭ ‬което‭ ‬всеки‭ ‬обучаван‭ ‬използва,‭ ‬за‭ ‬да‭ ‬покрие‭ ‬изискванията,‭ ‬заложени‭ ‬в‭ ‬зададения‭ ‬в‭ ‬темп‭ ‬на‭ ‬познавателна‭ ‬дейност.‭ Следователно,‭ ‬индивидуалният‭ ‬темп‭ ‬е‭ ‬функция‭ ‬на‭ ‬индивидуалните‭ ‬характеристики‭ ‬на‭ ‬човека.‭ 

   
   
   Конкретизирането‭  ‬на‭ ‬тази‭ ‬закономерност‭ ‬показва,‭ ‬че‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬всеки‭ ‬човек‭ ‬е‭ ‬резултат‭ ‬от‭ ‬едновременното‭ ‬действие‭ ‬на‭ ‬зададения‭ ‬и‭ ‬индивидуалния‭ ‬темп.
   В‭ ‬едни‭ ‬случаи‭ ‬се‭ ‬установява,‭ ‬че‭ ‬индивидуалния‭ ‬темп‭ ‬благоприятства‭ ‬и‭ ‬се‭ ‬явява‭ ‬равен‭ ‬на‭ ‬зададения‭ ‬темп.‭ 
Втори‭ ‬тип‭ ‬съотношение‭ ‬е‭ ‬това,‭ ‬при‭ ‬което‭ ‬индивидуалния‭ ‬темп‭ ‬е‭ ‬по-ускорен‭ ‬от‭ ‬зададения.‭ 
   Като‭ ‬съществува‭ ‬и‭ ‬обратното‭ ‬съотношение,‭ ‬при‭ ‬което‭ ‬индивидуалния‭ ‬темп‭ ‬е‭ ‬по-бавен‭ ‬от‭ ‬зададения.‭ 
   Възможни‭ ‬са‭ ‬и‭ ‬ситуации‭ ‬на‭ ‬приблизителност,‭ ‬т.е.‭ ‬индивидуалния‭ ‬темп‭ ‬ту‭ ‬изпреварва,‭ ‬ту‭ ‬изостава,‭ ‬но‭ ‬средно‭ ‬се‭ ‬доближава‭ ‬до‭ ‬зададения‭ ‬темп‭ ‬на‭ ‬познавателна‭ ‬дейност.‭ 
   Важно‭ ‬е‭ ‬де‭ ‬се‭ ‬разбере,‭ ‬кои‭ ‬са‭ ‬причините,‭ ‬които‭ ‬пораждат‭ ‬и‭ ‬поддържат‭ ‬типа‭ ‬съотношение‭ ‬в‭ ‬релацията‭ ‬„зададен‭ ‬и‭ ‬индивидуален‭ ‬темп‭”‬.
   В‭ ‬реалните‭ ‬условия‭ ‬на‭ ‬учебната‭ ‬дейност,‭ ‬в‭ ‬най-голяма‭ ‬степен‭ ‬се‭ ‬поражда‭ ‬възможност‭ ‬за‭ ‬изоставане‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬активност,‭ ‬като‭ ‬са‭ ‬различени‭ ‬4‭ ‬типа‭ ‬причини‭  ‬за‭ ‬изоставане.‭ 

1.‭ ‬ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ‭ ‬ПРИЧИННИ.‭ 

   Те‭ ‬са‭ ‬свързани‭ ‬с‭ ‬възникването‭ ‬на‭ ‬функционално‭ ‬смущения‭ ‬на‭ ‬здравния‭ ‬статус‭ ‬на‭ ‬организма.‭ ‬Тези‭ ‬нарушения‭ ‬провокират‭ ‬появата‭ ‬на‭ ‬психични‭ ‬бариери‭ ‬в‭ ‬познавателната‭  ‬активност‭ ‬на‭ ‬ученика‭ ‬и‭ ‬могат‭ ‬да‭ ‬имат‭ ‬силно‭ ‬влияние‭ ‬върху‭ ‬учебната‭ ‬успеваемост,‭ ‬ако‭ ‬дисбаланса‭ ‬в‭ ‬здравното‭  ‬състояние‭ ‬продължи‭ ‬дълго.
Втората‭ ‬посока‭ ‬в‭ ‬анализа‭ ‬на‭ ‬физиологичните‭ ‬причини‭ ‬за‭ ‬изоставането‭ ‬е‭ ‬по‭ ‬отношение‭ ‬на‭ ‬типологичните‭ ‬особености‭ ‬на‭ ‬човек:‭ ‬типове‭ ‬висша‭ ‬нервна‭ ‬дейност‭ ‬и‭ ‬темперамент.‭ ‬Индивидите‭ ‬с‭ ‬преобладаващи‭ ‬меланхоличен‭ ‬и‭ ‬отчасти‭ ‬флегматичен‭ ‬темперамент‭ ‬показват‭ ‬по-силно‭ ‬изразена‭ ‬предразположеност‭  ‬към‭ ‬изоставане‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭ 

2.‭ ‬СОЦИАЛНИ‭ ‬ПРИЧИНИ‭ 

   Културно-историческото‭ ‬и‭ ‬психично‭ ‬развитие‭ ‬на‭ ‬човека‭ ‬е‭ ‬доказателство,‭ ‬че‭ ‬неговата‭ ‬познавателна‭ ‬активност‭ ‬е‭ ‬изцяло‭ ‬продукт‭ ‬на‭ ‬обществено-историческата‭ ‬действителност.‭ ‬Невъзможността‭ ‬на‭ ‬учениците‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬адаптират‭ ‬към‭ ‬възприетите‭ ‬социални‭ ‬порядки‭ ‬са‭ ‬най-често‭ ‬по‭ ‬причина‭ ‬на‭ ‬феномена‭ ‬социално‭ ‬занемаряване.‭ ‬Т.‭ ‬е.,‭ ‬когато‭ ‬не‭ ‬са‭ ‬осигурени‭ ‬за‭ ‬детето‭ ‬адекватни‭ ‬условия‭ ‬и‭ ‬влияния‭ ‬за‭ ‬усвояване‭ ‬на‭ ‬социалния‭ ‬опит.‭ 
Доказано‭ ‬е,‭ ‬че‭ ‬различните‭ ‬социални‭ ‬групи‭ ‬имат‭ ‬ясно‭ ‬изразени‭ ‬различия‭ ‬по‭ ‬отношение‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.

3.‭ ‬ПСИХОЛОГИЧЕСКИ‭ ‬ПРИЧИНИ.‭ 

   Основната‭ ‬психологична‭ ‬причина‭ ‬за‭ ‬изоставане‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬учащите‭ ‬е‭ ‬липсата‭ ‬на‭ ‬пълно‭ ‬и‭ ‬точно‭ ‬построяване‭ ‬на‭ ‬ориентировъчната‭ ‬основа‭ ‬на‭ ‬действията‭ ‬и‭ ‬понятията,‭ ‬които‭ ‬са‭ ‬обект‭ ‬на‭ ‬изучаване.‭ ‬В‭ ‬резултат‭ ‬на‭ ‬това,‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬учащите‭ ‬се‭ ‬обособяват‭ ‬бели‭ ‬полета,‭ ‬които‭ ‬са‭ ‬носители‭ ‬на‭ ‬изоставено‭ ‬и‭ ‬негов‭ ‬признак.‭ 
Друга‭ ‬психологична‭ ‬причина‭ ‬е‭ ‬липсата‭ ‬на‭ ‬мотивация‭ ‬на‭ ‬учебна‭ ‬дейност.‭ ‬Смята‭ ‬се,‭ ‬че‭ ‬ученикът‭ ‬трябва‭ ‬да‭  ‬дойде‭ ‬в‭ ‬училище‭ ‬с‭ ‬готова‭ ‬мотивация‭  ‬за‭ ‬учене.‭ ‬Това‭ ‬е‭ ‬заблуда,‭ ‬т.‭ ‬к.‭ ‬няма‭ ‬друга‭ ‬институция‭ ‬за‭ ‬формиране‭ ‬на‭ ‬мотивите‭ ‬на‭ ‬познание‭ ‬извън‭ ‬училището.‭ 
   Следваща‭  ‬психологична‭ ‬причина‭ ‬за‭ ‬изоставане‭ ‬на‭ ‬учениците‭ ‬са‭ ‬дефицитите‭ ‬в‭ ‬управлението‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.‭ ‬Появата‭ ‬на‭ ‬неразбиране‭ ‬на‭ ‬учебното‭ ‬съдържание‭ ‬води‭ ‬до‭ ‬тенденцията‭ ‬за‭ ‬намаляване‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬активност.‭ ‬Следователно,‭ ‬степента‭ ‬на‭ ‬отработеност‭ ‬на‭ ‬учебните‭ ‬действия‭ \‬алгоритъма‭ ‬за‭ ‬учене‭\‬ може‭ ‬да‭ ‬повлияе‭ ‬в‭ ‬процесите‭ ‬на‭ ‬изоставане‭ ‬в‭ ‬познавателната‭ ‬дейност.

4.ПЕДАГОГИЧЕСКИ‭ ‬ПРИЧИНИ.‭ 

   От‭ ‬групата‭ ‬на‭ ‬тези‭ ‬причини‭ ‬педагогическата‭ ‬психология‭ ‬взема‭ ‬под‭ ‬внимание‭ ‬прилагането‭ ‬на‭ ‬индивидуалния‭ ‬подход‭ ‬към‭ ‬учениците.‭ ‬Психологическият‭ ‬смисъл‭ ‬на‭ ‬индивидуалния‭ ‬подход‭ ‬се‭ ‬обвързва‭ ‬с‭ ‬безспорният‭ ‬факт,‭ ‬че‭ ‬овладяването‭  ‬на‭ ‬научни‭ ‬знания,‭ ‬изграждане‭ ‬на‭ ‬умствен‭ ‬действия,‭ ‬се‭ ‬осъществява‭ ‬в‭ ‬мозъка‭ ‬на‭ ‬всеки‭ ‬отделен‭ ‬субект‭ ‬и‭ ‬е‭ ‬предмет‭ ‬на‭ ‬познавателната‭ ‬дейност‭ ‬на‭ ‬всеки‭ ‬обучаван.‭ 
Следователно,‭ ‬пропуските‭ ‬в‭ ‬тази‭ ‬посока‭ ‬всъщност‭ ‬постепенно‭ ‬водят‭ ‬до‭ ‬изоставане‭ ‬на‭ ‬учащия‭ ‬в‭ ‬учебния‭ ‬процес.‭ 
   Учителите‭ ‬трябва‭ ‬да‭ ‬знаят,‭ ‬че‭ ‬класно‭ ‬– урочната‭ ‬система‭ ‬пренебрегва‭ ‬в‭ ‬известна‭ ‬степен‭ ‬прилагането‭ ‬на‭ ‬индивидуалния‭ ‬подход.‭ ‬И‭ ‬в‭ ‬условията‭ ‬на‭ ‬тази‭ ‬система‭ ‬на‭ ‬учене‭ ‬всеки‭ ‬обучаван ‬остава ‬сам‭ ‬в‭ ‬процеса‭ ‬на‭ ‬обработване‭ ‬на‭ ‬умствените‭ ‬действия.
Бенджамин Блум
Бенджамин Блум
   Основното средство за констатиране на факта, че е осъществено учене, е да се демонстрира извършване на нова човешка дейност, когато това се изисква от обучавания. От наблюдаваните промени в поведението може да се направи извода, че в дългосрочната памет на ученика са се появили нови единици \представни, речеви\, които не са съществували преди осъществяване на ученето. Следователно, резултатите от ученето са състояния на нервната система, които се запазват продължително време в индивидуалното съзнание и подпомагат личността в решаването на житейски задачи. Тъй като ефекта от тези състояния е да се даде възможност на хората да изпълняват постоянно определени дейности, същите могат да бъдат наречени „научени способности”. От общотеоретична и практическа гледна точка би било полезно при определяне на границите на познанието в областта на процесите на учение при човека да се разграничат основните видове резултати на образователния процес или научените способности. Те ясно се различават един от друг по това, каква дейност дават възможност да се извършва. Също те се различават и по естеството на когнитивните структури, чрез които са представени в дългосрочната памет и още по оптималните за научаването им специфични условия. Въз основа на тези критерии могат да се диференцират 5 типа научени способности:
  1. Вербално знание – този тип знание обхваща диапазонът от единични названия и понятия, през изолирани факти, до цялостни образувания от организирано изучаваната информация. Типът дейност, от която произтича вербалното знание е устно и писмено деклариране на информационния поток. 
  2. Интелектуални умения \процесуално знание\ - тези способности дават възможност на ученика, чрез манипулиране със символи да демонстрира използването на понятия и правила към конкретни случаи. Разликата между вербалното и процесуалното знание е, че вербалното знание се демонстрира през твърдението ,,знам,, , а процесуалното през твърдението ,,знам как,,. 
  3. Когнитивни стратегии – това са умения, които се използват за да насочват базисните когнитивни процеси \внимание, възприятие, памет и мисле\. Когнитивните стратегии се използват при решаване на проблеми като отказват влияние върху качеството на учене по отношение на обработка на информация и извличане на информация от паметта. Когато такива стратегии целенасочено се преподават на учениците те формират умението за метапознае \отвъд познание, знание за самото знание\. 
  4. Нагласи – според общоприетото мнение този четвърти  тип резултат от ученето притежава афективни и когнитивно-паметови компоненти. Нагласите са заучени състояния, които влияят върху избора на лично действие, който човек прави по отношение на други хора предмети, събития. Тъй като изборът, който човек прави обикновено трудно може за се наблюдава пряко, то нагласите най-често се измерват чрез въпросници - самоотчети. 
  5. Моторни умения – резултатите от ученето се състоят и в действия, които са нужни за извършването на процедури. Тези процедури могат да бъдат прости и сложни и могат да бъдат научени поетапно с оглед придобиване на по-голяма точност и разполагане във времето на морното действие. Моторните умения се означават обобщено като изпълнителска практика, която има функцията да обединява частичните умения в цялостно умение.
    Резултатите от ученето в училище са много зависими от характеристиките на учебните програми и най-често са свързани със специфичното предметно съдържание на отделните учебни дисциплини. Всеки учебен предмет обикновено включва повече от една категория учебен резултат. Математиката например е насочена към развитие на интелектуални умения, но включва и постигането на вербално познание за ситуации и за количествени понятия. Може да се каже, че петте  вида научени способности присъстват във всички традиционни предметни области на училищната програма. Нещо повече, дори когато основните цели на дадена предметна област са формиране например: на вербално познание в учебната дейност присъства и допълнителната задача да се създаде познавателен интерес към предмета, което е свързано с учебният резултат - формиране на нагласа. Най-известната класификация на учебни цели се състои от 3 основни области и е предложена в типологията на Блум - когнитивна област, афективна област и психомоторна област. Въз основа на изследователската практика и теорията за ученето могат сравнително точно да се определят условията блогоприятни за постигането на напредък в тези 3 области и по отношение на 5-те вида учебни резултати. Тези условия се различават и изискват специфично планиране на процеса на обучение. Такива условия са: 
  1. Вербално познание. Редица изследвания подкрепят теоретично потвърдената теза, че предишните знания допринасят много за усвояването на нови информационни потоци. Ето защо учебната програма следва принципа от познато към непознато. За добро овладяване на вербалното знание значение има организацията на педагогическото общуване, която влияе върху процеса на кодиране. Положително въздействияе върху съхраняване на нови знания оказва и включването на контекстуални насоки по време на усвояване на новите знания. 
  2. Интелектуални умения. -Основното условие оказващо влияние върху усвояване на интелектуални умения е достъпът до умения - предпоставки. За разлика от вербалното познание, интелектуалните умения са сума от единични подчинени умения и трябва да бъдат усвоени като взаимносвързани компоненти. Изводът е, че преподаването с цел оптимално учене изисква точното идентифициране на тези умения-предпоставки, по пътя на анализ на задачата. Съхраняването на интелектуалните умения изисква продължителен преговор и постоянна практика, докато се достигне до равнище на автоматичност. 
  3. Когнитивни стратегии. Много от стратегиите на вниманието, извличането на информация от паметта и решаването на проблеми могат да бъдат припомнени чрез кратко вербално съобщаване. Ученето на нови когнитивни стратегии изисква обяснения и упражнения, отново чрез свързване на наличните знания и умения с новия контекст за тяхното използване. Следователно, трайното усвояване на някои когнитивни стратегии не може да се постигане без практикуването им в различен контекст, затова някои автори на учебници считат, че всеки раздел от учебната програма трябва да завършва с обобщителен урок, където задачите да са практически ориентирани \решаване на казуси и правене на проекти\.
  4. Нагласи. Обикновено нагласите се формират в индивидуалния житейски опит на личността. Най-надеждната организация за формиране на проактивно поведение е метода на човешкото моделиране. За модел може да служи жив човек, нарисуван образ или дори напечатано указание. Желателно е моделът да се възприема от учащите се като влиятелен и достоен за подражание. Процедурата, която води до усвояване или промяна на дадена нагласа включва два етапа: - моделът демонстрира избор на действие, отразяващо нагласата- цел или тази, която искаме да формираме у учениците; - учениците са свидетели как моделът изпитва удовлетворение или е възнаграден за избраното от него действие, за да бъде нагласата потвърдена и изпробвана от учащите се като личен избор на действие. 
  5. Моторни умения. Усвояването на моторни умения често започва с фактическото усвояване на когнитивния компонент на дадената изпълнителска практика. Различните компоненти на сложното моторно умение се съчетават в практиката на цялостното умение. В същност практиката води до плавно и добре разчетено във времето действие или моторно умение.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.