Причини за структорните конфликти и възможни интервенции
| 
·        
  Неяснота
  в задълженията; 
·        
  Несигурност
  в работата; 
·        
  Неравен
  контрол върху задълженията; 
·        
  Неравна
  власт; 
·        
  Невъзможност
  за спазване на срокове 
·        
  Лоша
  организация на работа и управление | 
·        
  Ясно
  и точно дефиниране на ролите; 
·        
  Установяване
  на справедлив и взаимно приемлив процес на вземане на решения; 
·        
  Промяна
  на начина на оказване на влияние; 
·        
  Промяна
  на времевите ограничения | 
 Структурните конфликти са свързани с мястото на
конфликтуващите страни в управленската йерархия, с изпълняваната от тях
социална роля, с различната степен на контрол на ресурсите и неравномерното
разпределение на силите. Разглеждайки структурните конфликти може да се говори
за два вида конфликти: йерархично ролеви и функционално ролеви. Първите са
резултат на нерешени проблеми между звена и специалисти от различни йерархични
равнища, на изкуствено поддържана голяма дистанция, на лош стил на ръководство
от страна на вишестоящите, на умишлено подтискане и дискредитиране на можещите
и на желаещите да израснат в професията. Вторите са плод на неправилно
разпределени правомощия по хоризонтала, т.е. между звената /организационните
форми/ от едно и също управленско равнище. Борбата е за по-добри позиции, за
преразпределение на отговорностите, за по-бързо издигане в кариерата, когато
става дума за отделни личности. Тук може да се отнесе конфликта между
ръководителя /формален лидер/ и неформалния лидер, както и конфликта между
ръководителите на отделните функционални звена.
   Структурните конфликти са свързани с мястото на
конфликтуващите страни в управленската йерархия, с изпълняваната от тях
социална роля, с различната степен на контрол на ресурсите и неравномерното
разпределение на силите. Разглеждайки структурните конфликти може да се говори
за два вида конфликти: йерархично ролеви и функционално ролеви. Първите са
резултат на нерешени проблеми между звена и специалисти от различни йерархични
равнища, на изкуствено поддържана голяма дистанция, на лош стил на ръководство
от страна на вишестоящите, на умишлено подтискане и дискредитиране на можещите
и на желаещите да израснат в професията. Вторите са плод на неправилно
разпределени правомощия по хоризонтала, т.е. между звената /организационните
форми/ от едно и също управленско равнище. Борбата е за по-добри позиции, за
преразпределение на отговорностите, за по-бързо издигане в кариерата, когато
става дума за отделни личности. Тук може да се отнесе конфликта между
ръководителя /формален лидер/ и неформалния лидер, както и конфликта между
ръководителите на отделните функционални звена.
 
Няма коментари:
Публикуване на коментар