Свободата и социалната адаптация на личността

Ерих Фром 

   Фром определя два вида активно отношение на човека към света: асимилация- добиване и усвояване на предмети, и социализация- създаване на връзки и общуване с други хора. Специфичното отношение на даден човек към света образува ядрото на неговия характер. Той е една относително постоянна структура, породена и формирана от процеса на асимилация и социализация. В книгата си „Бягство от свободата”, която излиза в САЩ през 1941г. , Фром прави забележителен социалнопсихологически анализ на социализацията на човека. Основните изводи от този анализ са следните:

1. Културно-историческият процес на обществото би могъл да се характеризира като постоянен стремеж на човека към свобода и безопасност.
2. Най-съществените черти на съвременното общество са самотата, изолацията, отчуждението.
3. Във всеки исторически период съществува прогресивно развитие на личността, която се определя от условията на обществото, позволяващи и развитието на човешкия потенциал.

   Но голямата степен на свобода и автономия, която осигуряват съвременните либерални общества, е за сметка на загубата на чувството за пълна безопасност, а съзнанието за отчужденост и лична незначителност нарастват все повече. В действителност борбата на човека за по-голяма свобода и безопасност формират у него чувство за отчуждение от своите природни и социални корени. Но хората не могат да живеят в постоянна тревога и страх. Те търсят начини за достигане на вътрешен баланс и хармония между себе си и света. Болезнените чувства на самота, социална незначителност и отчужение, съпътстващи свободата, могат да бъдат преодолени по един начин - отказ от свободата и личната индивидуалност. Този отказ Фром нарича бягство от свободата. Стратегиите за бягство той определя в три категории:

• авторитаризъм
• деструктивност
• автоматизиран конформизъм (подчиненост)

   Авторитаризмът се определя като стремеж на човека да се присъедини към външен авторитет (лидер, група, идеология).

   Деструктивността е стремеж на човека да покори или унищожи другия. Чувството за отчужденост и социално безсилие се преодолява, като от обект на заплахата деструктивният човек се превръща в неин субект- т.е. става източник на заплахата. Безразличието и надценяването са основни симптоми на деструктивната личност.

    Конформизмът е стремеж на човека към преодоляване на тревожността, предизвикана от отчуждението и страха, чрез абсолютно подчинение на социалните закони и правила. 

   Най-ниски стойности на дихотомията свобода-безопасност Фром вижда в социализацията -продуктивна свобода, реализирана чрез инструментите- обич, труд и съзнателна творческа активност. Чрез тях човек се свързва адекватно с другите хора

ВИЖТЕ ОЩЕ

• Фром, Ерих (Fromm, Erich)в речника
• Видео-Ерих Фром (интервю на Майк Уолъс)
• Фром Ерих
• Потребности и мотивация на поведението според Ерих Фром.
• Теорията  на  Ерих  Фром  за  същността  на  човека.