Етапи в развитието на нервната система 


Дифузна (мрежовидна) нервна система – хидра и медуза. 


   Мрежа от нервни влакна, разположени по цялото тяло, които съединяват различни точки от тялото със свивателната тъкан. Притежават рецепторни и ефекторни нервни клетки (възприемат и реагира с движение на дразнения). Притежават копривни клетки (ловят и се отбраняват). Липсва доминиращ център в нервната система (не интегрират индивидуалния опит). 
   Медузата притежава и: обонятелни ямички и 2 очни петна (реагира на светлина – движи се към нея). Хидрата реагира на светлина без да има специализирано сетиво.
Имат наченки на основата на безусловния рефлекс, но не развит, защото проводимостта на нервните влакна е двупосочна, т.е. не може да се осъществи рефлекторна дъга .
За психика говорим едва на този етап на развитието, защото в предходните е спорна способността за отразяване и наличието на нервна система.

Ганглийна (възлова) нервна система –  дъждовни червеи.


    Тялото на червея се състои от еднородни, симетрично разположени сегменти (140 – 180 броя), като във всеки сегмент откъм коремната страна са разположени два слети нервни възела (ганглии), които се съединяват с възлите на съседните сегменти, образувайки верига. От възлите излизат обособени сетивни и двигателни влакна, позволяващи осъществяването на рефлекторна дъга и безусловна рефлекторна дейност. При червя имаме център на НС, разположен около глътката в предната част на тялото, състоящ се от 2 надглътъчни и 2 подглътъчни ганглия, свързани помежду си (центъра отговаря за двигателните реакции и всички останали функции на организма). По тази причина прерязването на червеите на 2 води до координирано продължаване на движението на предната част и хаотични движения на задната.
   За разлика от мешестите при червеите има елементарна аналитико – синтетична дейност (може да диференцира свойствата на околната среда-търсене на храна, прокопава жилище и може да се запасява с храна).
   Налице е елементарна усетливост, макар да няма специализирани сетивни органи: реагира на механични, химични и температурни дразнители. При него може да се говори за елементарно условнорефлекторно повлияване на вродените реакции, макар последните да са основа на поведението му. 
   Експериментално е доказано, че у дъждовния червей може да се създаде условен рефлекс (Т-образен лабиринт – Р. Иеркс)
   Има кожна усетливост към светлината, чрез специални светлочувствителни клетки, разположени по гърба, което е филогенетичен стадий, предхождащ появата на зрение. Реагира на светлина – светлинен рефлекс и на сянка – сянков рефлекс.
По-развити светлочувствителни клетки имаме при морската звезда и охлюва. Те имат зрителни вдлъбнатини или ямички, разположени не на повърхността на епидермиса, а по-дълбоко. Освен светлина ямичките позволяват елементарно възприемане на форма.

Нервна система при членестоногите 


   Към членестоногите спадат ракообразните, паякообразните и насекомите, като най-развита нервна система има при насекомите.
  Насекомите имат специализиран център на нервната система – надглътъчния възел. Предната му част изпълнява зрителна функция, а задната обонятелна.
   От особено значение за ориентацията и откриването на храна при насекомите са зрението, обонянието и осезанието. Обонянието и осезанието се осъществява от антените (пчели). Вкусовите рецептори са разположени в устната кухина, в хоботчето и по краката (мухи, пеперуди) .
   Обонянието е много важно за насекомите – хранене, ориентация, защита, размножаване. Мъжката пеперуда може да помирише самката на разстояние до няколко километра, а димния бръмбар може да усети миризма на дим на 80 км разстояние. При някои има „обемно” обоняние – ориентират се за формата на обектите като ги помирисват последователно от различни страни.
   Зрение (пчели) – имат 2 сложни очи с фасцетъчно устройство, по едно от всяка страна на главата, и три прости очи разположени откъм тилната страна. Последните имат сенков рефлекс-защита. Пчелите различават жълтия, синьозеления, синия и ултравиолетовия цвят .  
Пчелите не възприемат звукови дразнения. Зачатъци на фонорецептори има само при насекомите, които могат да издават звуци, като последните служат единствено за размножаването. Останалите намират партньор чрез обонянието.
Пчелите имат памет и условни рефлекси – ориентация . 

Нервна система – гръбначни (хордови) (риби, земноводни, птици и бозайници)

Хордова нервна система – гръбначни

 

    При всички гръбначни: тръбеста нервна система (нервните влакна са разположени в тръбна обвивка). Обособени и силни развити сетивни органи.  Притежават вътрешен скелет: гръбна струна (хорда), която е разположена във вътрешността на тялото по надлъжната ос – над смилателната и под нервната система. У по-низшите (ланцетник) хордата се запазва цял живот, а у висшите тя се забелязва само по време на ембрионалното развитие. У възрастните индивиди на мястото на хордата се образуват гръбначни прешлени. Нервната система е разположена гръбно над хордата. Почти при всички предната част на нервната система се разширява, образувайки главния мозък, които продължава в гръбначен мозък. При всички главния мозък е от 5 части: преден, междинен, среден, малък и продълговат. На по-късен етап се появява кората на полукълбата на главния мозък . 
  Риби. Имат зрителен орган. Различават 5 цвята: червен, жълт, гълъбов, виолетов, ултравиолетов. Различават движещи се предмети, форми на предметите (на няколко сантиметра), форми на оптически изображения (проблясвания). Във водата рибите виждат на 10-12 см. (според Н.Н. Ладигина-Котс). Ексцесии: „четириоката риба” от Южна Америка – плитководна, с две очи, разделени на 2 сектора- с горния вижда над водата, с долния под. Стулефорс – сребриста лентовидна риба от неголеми дълбочини на Индийския океан, очите й могат да се обръщат назад или да се изхвърлят напредна дълго „стебло”, за разлика от останалите риби плава вертикално с главата нагоре към повърхността .
   Имат слухови органи и органи на равновесие, свързани помежду си. Слуховите органи са разположени във въздушните мехури. Имат само вътрешно ухо, защото плътността на течностите в тях и водата не се различава. Органите за равновесие са в слуховия орган – при отстраняването му губят ориентация в пространството и падат по гръб или се обръщат на едната си страна. Имат допълнителни органи за ориентация: странична линия-групи от сетивни клетки по протежение на тялото, снабдени с чувствителни израстъци.  Доказано е (Ю.П. Фролов), че рибите не само чуват, но могат и да издават звуци (хидрозвуци), предавани на значително разстояние. Не ги чуваме заради бариерата от повърхностния слой на водата .
   Имат развито обоняние – чифтен орган – носни ямички, свързани с устата.  Ямичките завършват с обонятелни мехурчета, по вътрешността на които има множество сетивни клетки .
   Имат вкусови усещания. За рецептори служат множество вкусови пъпки, разпръснати по епитела на устата и по устните мустачки. Различават сладко, горчиво, кисело и солено. При някой видове (сом, шаран) има вкусови рецептори и по тялото.
   Устните мустачки, а при някои пипалата по главата изпълняват функцията на орган на осезанието. Вибрационната усетливост се осъществява от сетивните клетки на страничната линия. Чувствителни са към промените в температурата на водата . 
   Земноводни (безкраки, опашати и безопашати). Свързващо звено между водата и сушата. Доказателство за прехода: двойнодишащите риби- хриле и докато е сухия сезон използват плавателния мехур за бял дроб. Развива се нервна система: по-голям мозък, още нямат кора на главния мозък, но предния и междинния нарастват.
   Зрение: пригодено за сухоземен живот – клепачи, различават биологични дразнители-храна и опасност. Развита зрително-моторна координация (жабата и мухата, обаче-жабата напада и наподобяващи мухи обекти в движение ,ако бъде поставена в непозната обстановка с изобилие от мухи-може да умре от глад,трудно се приспособява). Различават ултравиолетовите лъчи на спектъра и особено виолетовия цвят.  По-развит слух от предходните, пригоден за сушата, реагират на биологични дразнители само. По-сложно обоняние-отворите на носа служат и за дишане. Вкусови рецептори за киселини и соли, разположени в устната кухина. Рецептори за топло, студено, докосване и болка, разпръснати по кожата. Вибрационна усетливост за движението на водата само при личинките, при зрелите се загубва.
   Влечуги (гущери, змии, костенурки, крокодили). Първит приспособени да живеят изключително на сушата, някой се връщат вторично във водата. Увеличен обем на главния мозък (при крокодилите се появяват наченки на мозъчна кора, съставена изцяло от сиво вещество). По-усъвършенствани обонятелни и зрителни дялове на мозъка, както и аналогичните им органи-анализатори. Отстраняването на полукълбата на мозъка у влечугите за разлика от рибите и земноводните води до нарушаване редица функции като плуване, ориентация, намиране на храна, което доказва съществуването на по-голяма централизация на нервната система, при която основните функции на организма се подчиняват на висшите отдели на главния мозък .
   Птици. По-развит главен мозък, но още липсва мозъчна кора. Увеличени зрителни дялове, за сметка на намалени обонятелни. По-големи очи: окото на малките птици е почти с големината на главния им мозък, а големината на окото у средно големите ястреби се равнява почти на човешкото. Различават цветовете добре колкото човека, но оттенъците на цвета виждат по-лошо. Различават форми на предметите (кръг, триъгълник), рисунки, големини, изображения, при което по степен на различаване най-добре диференцират големината, по-лошо осветеността и цвета и най-лошо формата. Отличен слух-хващат и извън човешкия регистър (ниските тонове). Не добре развити вкусови и обонятелни усещания, заради характера на храненето (в повечето случаи храната се поглъща цяла) .
   Бозайници.Най-висши гръбначни. Някои се връщат вторично във водата (китообразни) и въздуха (прилепи). Множество подобрения на нервната система, като най-развити са приматите, към които спадат съвременните човекоподобни маймуни (горили, шимпанзета, гибони и орангутани) .
   Общи за всички бозайници промени в нервната система спрямо предходните нива (това го няма у предишните):
  Мозък- Увеличаване на обема на полукълбата на предния мозък, които са изградени от бяло вещество отвътре и мозъчна кора от сиво вещество отвън. При висшите бозайници в кората се образуват бразди и извивки, които значително увеличават обема на полукълбата. Всички психични прояви, базирани на условните рефлекси са свързани с функциите на полукълбата на главния мозък. Двете полукълба са свързани с мазолесто тяло (напречна греда, съставена от миелинови нишки). Предните дялове на средния мозък загубват своето значение на зрителни центрове, като функцията се кортикализира. Малкият мозък (локомоторни актове) – вече от 2 полукълба с множество гънки и извивки .
Зрение- Като цяло, по-слабо от птиците, но по-точно и диференцирано: по-добре възприемат форма и големина, разстояние между предметите, определят посоката на движение и т.н. Не всички бозайници имат цветно зрение.
Слух, обоняние, осезание – при повечето е по-добро от човека .

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.