Всяка от еволюционните форми след първата има йерархична структура и включва предходните като подчинени равнища, а името и идва от най-високото йерархично звено, което служи за системообразуващ фактор на дадена психоеволюционна форма. Има пет форми , който са идеални типове, предполагащи множественост на своето проявление и нюансирани преходи от форма във форма.

Синкретична психика 


   Главните съставки на психиката – познание, емоция и волево действие – в тази психика присъстват неразделно и недиференцирано, т.е. синкретично. Предполага се , че филогенетично първите форми на психиката са въплъщавали такава синкретичност, в която е присъствала някаква импулсивна действеност като зародиш на волята (това не означава, че имаме волева дейност на този етап на развитието). По-нататък в еволюцията трите съставки започнали да се развиват асинхронно. Според Минчев, тази форма се появява при едноклетъчните и примитивните многоклетъчни, в преходните видове между растения и животни .
   В човешката психика също съществуват реликтови преживявания, свидетелстващи за филогенетична синкреза – например, т. нар. органи усещания: глад, жажда, сексуални преживявания, болка. Въпреки, че се обозначават с термина „усещане”, те са полуусещания, полуемоции (усещания с наситен афективен тон). Синкретично преживяване е и сърбежът, в който се съчетават болката и удоволствието .
Еволюционни форми на психиката

Инстинктивна психика


   Инстинктът е сложна поведенческа програма, която е вродена и се изпълнява почти еднотипно oт всички представители на даден биологичен вид . 
Според И.П. Павлов, инстинктите са верижни рефлекси, при които края на един рефлекс, възникнал под влияние на определена външна или вътрешна причина, е възбудител на следващия, той на третия и т.н. съществуват и други верижни рефлекси, които не са инстинкти, например, повръщането . 
   Инстинктът не е изцяло вроден, безусловен, верижен рефлекс, защото при него участва и психичното. В инстинктът са вградени психически звена, предимно свързани с перцептивното преживяване на ситуацията, водеща до инстинктивно поведение. В това възприятие също присъстват вродени компоненти – т. нар. „ключови” стимули (Например червената точка на човката на патицата отключва инстинкта за хранене у малките) . Но, освен отключването, инстинктът е съчетание на условни и безусловни рефлекси, като у безгръбначните преобладават безусловнорефлекторните компоненти, а у гръбначните – условнорефлекторните . 
   Много изследователи интерпретират инстинктът като верига от безусловни рефлекси, но той изисква известна ориентация и оценка на жизнената ситуация, т.е. предполага някаква адекватна на инстинкта интелигентност . Пример: На три паяка от един и същ вид неколкократно разрушават част от паяжината. Единия отново и отново се опитвал да възстанови разрушения участък. Вторият я възстановил един-два пъти, след което започнал да търси място да направи нова. Третият се спотаявал и отговарял нападателно на опитите да се разруши паяжината .
   Подобни опити показват, че животните имат известна свобода при избора на инстинктивната програма, която да задействат. Това може да се обясни с т.нар. ориентировъчен рефлекс, т.е. при задействане на инстинктивното поведение се включва и някаква ориентировка за състоянието на околната среда. У различните видове ориентировъчния рефлекс се задейства по различно време от онтогенезата . Пример: При малките кученца ориентировъчния рефлекс се появява към края на втората седмица от раждането, при малките коне-няколко час след раждането.   
   Инстинктивната психика е типична за насекомите. При всички по-развити животни инстинктите се допълват и заместват от навиците. Пример за типично инстинктивно поведение:
При пчелите за построяването на една восъчна пита, която побира в себе си 1492 грама мед, са необходими 39,7 грама восък. Дебелината на стената на една килийка е 0,073 мм с допустим толеранс не повече от 0,002 мм. Това говори не само за лекотата, но и за здравината на питата от восък, който се отделя от специални жлези в долната част на последните 4 членчета само на пчелите-работнички . Опити правени с прелетни птици показват, че ако се кастрира млада прелетна птица у нея не се появява стремеж към прелитане. Ако обаче такава птица вече е участвала в прелитане, след кастрирането тя продължава да участва в миграциите,

Навична психика 


   Навиците са научени способи за овладяване на прости, повтарящи се ситуации. Най-простият навик е условния рефлекс. Навика възниква на основата на инстинкта, като негово допълнение, но в последствие започва да преобладава и да формира основните видове преживявания и поведение при гризачите и птиците. Навиците постепенно се усложняват и интелектуализират.

Интелектуална психика


    Понятията интелект, разбиране и мислене, използвани по-долу се различават по съдържание от тези използвани за човека.Добре развит животински интелект се наблюдава при висшите бозайници – маймуни и делфини. Характеризира се със способността за двуфазно решаване на задачи. Първата фаза е съзерцаване на проблемното поле (подготвителна), а втората решаване на проблемната ситуация чрез практически действия .
   Интелектуалното поведение е по-пластично от инстинктивното, защото се базира на много по-богат паметов и практически опит. Осъществява се на основата на механизма на много по-сложни условни рефлекси и групи от такива рефлекси. За интелектуалното поведение е характерно мисленето с прояви на различна степен на разбиране. Благодарение на това маймуните могат да реагират на дразнители и ситуации, които не са биологични. Маймуните могат продължително да се занимават с предмети, които не са свързани пряко с храна, размножаване, защита (биологичните дразнители) .
   Делфините принадлежат към разреда китообразни. Произхождат от вид сухоземни бозайници, които вторично са се върнали във водата. Познати са около 70 вида. Истинските делфини са с удължена глава, която завършва с „човка”. Притежават до 70 зъба и добре развита гръдна перка. Някой от делфините в океаните достигат до 33 метра и тежат с тонове. В Черно море има 3 вида делфини. Най-разпространен е обикновеният делфин, който достига до 2,5 метра дължина. Той се среща и другаде- около Исландия, Норвегия, Северна Африка и т.н. По главата и гърба е с тъмносин до черен цвят, кожата отстрани е бяла до тъмносива, а коремът – почти синьобял . 
   Мозъка на делфина е високоразвит и сложно диференциран, като в кората му се наблюдават повече извивки отколкото у човека. Сетивата му са силно усъвършенствани, най-вече зрението и слуха. Във водата се ориентира с ехолокация, която му позволява да открива малки обекти на големи разстояния. Описани са много случаи на поведение, наподобяващо грижа за малките или други болни или намиращи се в беда делфини. Тъй като имат само бели дробове се налага периодично да излизат на повърхността, за да дишат. Малките им се раждат във водата. За да може новороденото да поеме първата глътка въздух, майката го захваща с уста и го издига до повърхността. Регистрирани са множество случаи, при които делфините помагат на болни или ранени себеподобни, като ги изтласкват на повърхността, за да поемат въздух. 

Съзнателна психика


Предполага се, че присъща само на човека .

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.