Юнг обозначава комплексите, свързани с образите на родителите съответно като “бащин комплекс” и като “майчин комплекс”. По аналогия с общото определение за комплекс, бащиният комплекс се дефиниран като “група от емоционално оцветени идеи, свързани с преживяването и образа на бащата” , а майчиният комплекс като “група от емоционално оцветени идеи, свързани с преживяването и образа на майката” . Родителските комплекси притежават всички характеристики на психичните комплекси. 
   Постюнгианските автори допълват юнговата концепция за родителските комплекси. Приемайки общата концептуална рамка на Юнг, тези автори я съчетават с редуктивния подход, като така се оформя една нова позиция по отношение на ролята на родителските комплекси за човешкото развитие и функциониране. Уместно допълнение прави Ламбърт , въвеждайки собствена класификация на развитието на Аз-а. Героическият Аз, в преувеличена форма, може да се разглежда като стил на Аз-а, характерен за определена възраст. Всяка телесна зона поражда свой стил и качество на Аз-съзнанието. На основата на зоналното развитие и теорията на обектните отношения Ламбърт  извежда шест различни стила на Аз-а, всеки от които има своя митология. Така мажем да разграничим шест различни стила на функциониране на Аз-а: орален, анален, фалически, зрял – генитален, “параноидно - шизоиден” и стил, стимулиран от достигането на депресивно състояние ( или стадий на тревожността) .
    Първият стил възниква в резултат на реакцията на бебето на фрустрацията и на отделянето от майката по време на раждането. Детето се опитва да преодолее това разделение, за да удовлетвори своите потребности. Потребностите, които трябва да се удовлетворят, са преди всичко орални и по тази причина стилът се обозначава като “орален” стил на функциониране на Аз-а. В последствие, поради факта, че бебето започва да осъзнава своята нарастваща независимост, то започва да изследва своите способности, особености, сила и продуктивност. Фройд, разглежда дефекацията като първичен израз на тази ситуация: детето може да върши това само, като преживяването на отделянето на екскременти фокусира неговото внимание. Ламбърт възприема този подход и обозначава като “анален” втория стил на функциониране на Аз-а. Третият стил е свързан с периода от онтогенезата, през които детето започва да контролира своите вътрешни съдържания до такава степен, че Аз-ът вече е в състояние да развие собствени интереси, които са относително отделени от желанията, потребностите и уязвимостта на тялото. Това съответства на свободната воля на човека и на способността му да стане субект на действие. В този момент детето се отделя в достатъчна степен от майката и стилът на функциониране на неговия Аз приема посока на отделяне от нея и нейната феминност, и придобива съвсем различен характер. От тук и названието на стила – “фалически” стил на функциониране на Аз-а. Следващият стил на съзнанието бива обозначаван като “едипов”. Той съответства на прехода в развитието на човека в семейството му от двуличностно към триличностно функциониране. Този стил е насочен към преживяването на съперничеството, амбивалентността, притежанието и изключеността и формирането на чувството за вина. Следващият от стиловете, съответстващ на пълноценното зряло генитално функциониране, Ламбърт дефинира като “генитален” стил. Според Ламбърт, към предходната класификация, заимствана от психоанализата, може да се добавят още два стила на функциониране на Аз-а, дефинирани съответно като “параноидно - шизоиден” и като “депресивен”. Обособяването на този стилове е свързано с качествените изменения на съзнанието, предизвикани от прехода на детето от примитивно разцепеното функциониране към реалното възприемането на майката като човек. Това е разликата между параноидно-шизоидното и депресивното състояние. При параноидно-шизоидното състояние, с което се свързва едноименния стил, Аз-ът е изцяло ангажиран с процеса на отделяне от майката с помощта на победа над нея. Аз-ът заема позиция “или-или” (дисоциация или шизоидно  функциониране), реагирайки на фантазията за преследване и заплаха от страна на майката (параноидно функциониране). При депресивния стил  Аз-ът може да функционира на основа, различна от “или-или”, като може да се справя с амбивалентността, емоционалните контрастни промени и многостранната природа на въображаемия свят. Аз-ът вече може да приема и преживява противоречивите и смесени чувства към себе си и другите, да задържа агресията, да преодолее фантазията за заплаха, и да възприема майката като реален човек, което заменя удобното и разделение на добра и лоша майка, позволяващо лошата само да се напада, а добрата само да се обича. Така мажем да разграничим шест различни стила на функциониране на Аз-а: орален, анален, фалически, зрял – генитален, “параноидно - шизоиден” и стил, стимулиран от достигането на депресивно състояние ( или стадий на тревожността). Според Карел Ламбърт   всеки от стиловете на функциониране на Аз-а не само съществува постоянно наред с останалите у зрелия човек, но също така Аз-ът се намира в конфликт с тях във всеки даден момент. Оралното Его иска да бъде независимо и да регресира, аналното Его е ангажирано със стремеж към самоутвърждаване, а фалическото Его се стреми да избяга от (или, вероятно, да убие) майката изцяло, като неговият идеал е маскулинността. Авторът допуска, че установяването на контакт (докосването, преговорите) с някой от тези шест позиции в зрелия индивид, активизира нива на самосъзнанието, които съответстват на всяка от тях . Ламбърт  допуска, че всеки един от описаните в неговата класификация ранни стилове на функциониране на Аз-а, се обособява като автономен комплекс, който функционира през цялата онтогенеза. Авторът допуска, че установяването на контакт (съзнаван или несъзнаван) с някой от тези шест позиции активизира нива на самосъзнанието, които съответстват на всяка от тях, респективно, у зрелия човек се възпроизвеждат нагласите и позициите характерни за съответния стил . Аналогично, Нютон допуска, че всяка фаза от развитието се  превръща в автономно съдържание на психиката. Авторът подчертава, че когато се интерпретира несъзнаван материал на възрастни пациенти, свързан с детството, той постъпва именно от тези автономни комплекси, имащи както личностно, така и архетипово измерение . Изхождайки от тези и други предпоставки, Самюелз (Samuels, 1995) дефинира съществуването на четири варианта (форми) на родителските комплекси при мъжа и четири варианта при жената. Така при всеки от половете могат да се наблюдават вариантите баща/баща, баща/майка, майка/баща и майка/майка, в зависимост от това кой от родителските образи е активен в момента . Самюелз отбелязва, че така изведените форми са абсолютно равнопоставени и много интелектуализирани, като тук анатомията (физиологичния пол) е важна, но не и определяща в коя от тях ще попадне човек .
   Според Самюелз, пълното оформяне на ядрото на всеки от вариантите на родителските комплекси приключва с изхода от едиповия период и е свързано с идентификацията на детето с някой (или и с двата) от родителските образи. Нормалният изход от едиповия комплекс е свързан с идентификация с образа на родителя от същият пол. Тази идентификация е в основата на вариантите на майчиния или бащиния комплекс, който се наблюдава у зрелия индивид. Идентификацията включва и положителните и отрицателните аспекти на образа на родителя, т.е. при функционирането у зрялата личност на родителският комплекс могат да се проявят и двата аспекта . Самюелз допуска, че формирането на майчиния комплекс и при двата пола се  осъществява посредством механизма на проективната идентификация . Авторът  твърди, че формирането на някой от вариантите на родителските комплекси не е задължително обвързано с реалното физическо присъствие на родителя от съответния пол, доколкото за формирането на комплекса значение има не физическия пол на родителя, а родовата роля, изпълнявана  от него. Родовата роля на баща с произтичащите от нея характеристика, може да бъде изпълнявана и от жена. Възможно е вариантът баща/баща да възникне при дете, отгледано единствено от майката. Първоначалното формиране и доминиране на някой от вариантите на родителските комплекси зависи от въздействието, оказвано от реалните родители върху детето в ранното детство, както и от отношенията между самите родители . Моментното проявление и доминиране на някоя от  формите на родителските комплекси не изключва възможността за успоредно съществуване на останалите форми в несъзнаваното, доколкото всички варианти са обвързани с родителските образи, архетипно обусловени у всеки човек. В този план, Самюелз възприема един динамичен подход допускайки, че в различните периоди на онтогенезата в психиката могат да доминират различни варианти на родителските комплекси, които могат да се различават от първоначално появилите се след изхода от едиповия период. Промяната в доминиращата форма на родителския комплекс се обуславя както от обективни (външни) фактори, така и от субективни (интрапсихични) фактори . Пример за обективен фактор може да бъде майчинството при жените. Ако доминиращият вариант на родителския комплекс у една жена е бил баща/баща, е възможно, след раждането на дете, в нея да се засилят женските и майчините инстинкти, като в резултат на това да започне да доминира вариантът майка/майка. Интрапсихичните фактори за промяната на доминиращата форма на родителските комплекси са свързани с проявите на Цялостната личност в процеса на индивидуализация. Пример за това може да бъде промяната у момчетата в процеса на иницияцията. Ако в периода преди достигането на зрелостта доминиращата форма у едно момче е била майка/майка, е възможно, активизирането на архетиповите очаквания, свързани с навлизането във възрастта, предполагаща зрелост, да активизират друг вариант, свързан повече с маскулинността, например баща/баща . 
  Поради факта, че притежават характеристиките на всички останали комплекси, родителските могат да се проявяват както при нормално, така и при патологично функциониране на психиката. Въпреки това, поведенческите нагласи, свързани с архетиповия модел, изграждащ ядрото им, могат най-отчетливо да се проявят при ниско ниво на съзнанието (умора, сънливост, употреба на алкохол и т.н.) или при патологичното функциониране .
    Концепцията за родителските комплекси на Самюелз се базира на следните общи допускания:
  1. Приемама се, че родителските комплекси, макар и формирани при изхода от едиповия период, продължават да функционират през целия останал живот на личността, като най-чисто може да се открие влиянието им в периода на ранната зрелост. 
  2. Допуска се, че активирането или доминирането на някой от вариантите на родителските комплекси води до проявата на специфични личностни диспозиции. Тук трябва де се има в предвид, че тези диспозиции не са задължително свързани с реално съществуващи хора, събития или ситуации от външната обективна реалност. Този факт се дължи както на архетиповата природа на родителските комплекси, така и на механизма на проекцията, изразяващ се в тенденция да се прехвърлят очаквания, свързани с архетиповата основа на комплексите, върху обекти и ситуации от външния свят. Така например, ако при варианта баща/майка при жената говорим за съпротива срещу социалните авторитети от мъжки пол, то можем да очакваме, че тази съпротива ще се появява винаги, когато някои външен обект бъде идентифициран като авторитет, независимо дали обективното поведение на авторитета изисква или налага съпротива. 
  3. Доколкото вариантите на родителските комплекси са обобщени категории, ще разглеждаме като обобщени категории и личностните диспозиции, свързани с проявлението им. Когато, например, се описва диспозицията “съпротива срещу авторитети”, се има в предвид, че обща за различните хора, отнасящи се към един и същ вариант, ще е само тенденцията да се проявява съпротива към обекти, идентифицирани като авторитети, докато конкретните форми и съдържание на проява на съпротивата ще са различни при различните индивиди. 
  4. Голяма част от описанието на диспозициите, проявяващи се при доминирането на съответният вариант на родителските комплекси са направени още от самият Юнг, като постюнгианските автори приемат и използват тези допускания в своите интерпретации, макар тяхната класификация на родителските комплекси да не съответства напълно на Юнговата. Този подход ще приемем и в по-нататъшното изложение, включвайки елементи от юнговите интерпретации по проблема. 
  5. В съответствие с принципите на противоположностите и енантиодромията, допускаме, че разположението на различните форми на родителските комплекси може да бъде мислено като спектър, чийто крайности преминават една в друга. Така например, при жените редица от личностните диспозиции, които са присъщи за формата от единия край на спектъра (баща/баща), могат да бъдат открити във формата от противоположния край на спектъра (майка/майка). В посочения пример такива диспозиции са социалната пасивност, склонността да бъдат доминирани.
   Доминирането на образа на майката при родителските комплекси при жените е характерно за вариантите майка/майка и майка/баща. Обвързаността с идеята за майката води до засилване на женските, материалните и сексуалните инстинкти, проявяващи се както в засилване на потребностите от хранене и сигурност (позитивен аспект), така и с потребността от поглъщане и притежание (негативен аспект), които ще са характерни и за двете форми . Формирането на варианта майка/майка при жените е свързано с появата на специфични несъзнавани мотиви при изхода от борбата и съревнованието с майката за любовта и вниманието на бащата по време на едиповия период. При този вариант идентификацията с образа на майката е съпътствана и чувство за вина от едиповото съревнование. Последното принуждава дъщерята да ограничи своята сфера на действие, развитие и израстване, макар да е възможно у нея да е имало стремеж да стигне по – далече от майка си. Така се обособява отказ от социален растеж и кариера, социална пасивност и склонност да бъде доминирана, мазохистични тенденции към самонаказание . Прекомерното засилване на женския инстинкт, комбинирано с пасивната идентификация с образа на майката, водят до т.нар. “репродукция на майчинството”: дъщерята става неосъзната по отношение на собствената си личност, губи идентичността си и се превръща просто в “малка майка” или единствено изпълняваща ролята на “отговаряща на нуждите на другите” . За тези жени единствена цел в живота е раждането и грижата за дома и децата. За нея съпругът й е на първо място и преди всичко, инструмент за възпроизводство, като тя го възприема и се отнася към него  просто като към обект за който да се грижи, заедно с децата, бедните роднини, котките, кучетата и домашното обзавеждане . Деперсонализирането на съпруга и останалите “обекти за грижа” е свързано с активирането на стремеж за доминация и притежание на подопечните от семейството, което е вид компенсация на социалната пасивност. При майка/майка се развива и склонност към перфекционизъм, подпомагащ установяването на контрол в семейството и насочен към постигане на съвършенство в домакинските задължения, грижата за семейството и дома. В положителния си аспект описаните до тук тенденции ще се проявяват в уважение и придържане към общоприетите социални ценности, норми и авторитети, макар и без вътрешна убеденост в основателността им, приемане на собствената женственост и сексуалност като естествени феномени, “орална” откритост, щедрост и себераздаване към нуждаещите се от помощ и подкрепа .
   Формирането и доминирането на варианта на родителския комплекс майка/баща при жените отново, както и при останалите варианти е обвързано с изхода от едиповата ситуация. За разлика от варианта майка/майка, при майка/баща едиповото съперничество с майката не бива преодоляно и предизвиква устойчиви тенденции към социална активност и стремеж към доминация. При майка/баща се наблюдава уникалното съчетание на засилени майчински, женски, материални и сексуални инстинкти, комбинирани със стремеж за социални успехи, кариера и социална доминация. Мотивът за съпротива, борба и победа над майката се запазва и се прехвърля върху останалите жени и авторитети от женски пол, т.е. при тази форма на родителския комплекс ще има стремеж за доминиране над останалите жени, но без да се губят родовите особености на женствеността и майчинството . Стремежът да се притежава обичта на бащата също се запазва, съчетан със стремежа бащата да бъде покорен и притежаван. Формулирано на психоаналитичен език, тези жени желаят “да контролират пениса, без самите те да притежават пенис” . Смесването на опозиционните тенденции женственост – социална активност и доминация – подчинение често е причина за нарушено функциониране. Нюмън обозначава това състояние като “разтроено Его”. При тези индивиди се наблюдава стремежът за рязко и незабавно удовлетворяване на материалните потребности, които са преувеличени много повече отколкото са в действителност. Появява се и завишена потребност от любов и внимание, нарцистичен егоцентризъм и себеотносност, повишен стремеж към агресивност и съпътстващото я чувство за вина. При варианта майка/баща на родителските комплекси при жените може да се очаква появата на “орални” импулси, изразяващи се в склонността да се помага на нуждаещите се и на обектите за грижа, съчетани с перфекционизъм, обхващащ и социалната сфера на активност.
   Обща характеристика на формите на родителските комплекси при жените, при които доминира образа на бащата (баща/баща, баща/майка), е подтискането на материалните и сексуалните инстинкти съпроводено с поставянето на акцент върху духовността и интелигентността . Подтискането на сексуалността и на женствеността се проявява във съзнавана или несъзнавана съпротива на тези жени срещу всички биологични дадености и социалните им аналози, които им напомнят, че са жени. Така при тези варианти могат да се наблюдават проблеми с цикличността и продължителността на менструацията, ненавист към пълното тяло с подчертано женствени форми и стремеж към отслабване стигащ до анорексия, непохватност и безинициативност в сексуалното поведение. Формира се неприязън към носенето на съблазнителни дрехи, подчертаващи женствеността, както и към типично майчинските задължения: бременност, кърмене, домакински задължения .
Изходът от едиповия конфликт при варианта баща/баща при жените е свързван с изтласкването на инцестните омраза към майката и любов към бащата. Тези жени поддържат инфантилната роля “само дъщеря” или “малкото момиченце”, което не иска да порасне и да приема родовата роля на жена, като по този начин се избягва едиповото противопоставяне и се задържа обичта и на двамата родители. В социално отношение те проявяват склонността да бъдат пасивни и доминирани, проявяващи пасивно примиренческо придържане към общоприетите социални норми, правила и авторитети, съчетани с отказ от отговорни социални позиции. Склонни са да боравят с идеали както по отношение на социалното обкръжение, така и по отношение на интимния партньор. Върху последния се прехвърля образа на бащата, заедно с очакването той да се грижи за тях и да ги закриля, съчетан със стремежа те да му служат, но само като дъщеря. По тази причина, вариантът баща/баща, обикновено избират партньори, които по – някакъв начин символизират Логоса (по-възрастни са от жената, или притежаващи висок социален статус, или са свързани по някакъв начин с науката или духовността). Несъзнаваното асоцииране на партньора с бащата води до проблеми в сексуалността (сексът се възприема като нещо грозно и отблъскващо), както и до отказ от дейности, напомнящи за женствеността им . Положителните страни на варианта баща/баща при жените позволяват постигането на успехи в сфери, свързани с интелигентността или духовността, умение да поддържат приятелски връзки с противоположния пол, честност и откритост в поведението, отсъствие на перфекционизъм, поддържане на традицията посредством убедеността в справедливостта на социалните ценности и правила . 
Водещият мотив в поведението на жените, при които доминира вариантът баща/майка, е вечната борба за надмощие със света на мъжете. Активен и доминиращ, този вариант отдава живота си на социалните постижения и кариера. Несъзнавания бунт срещу авторитетите и правилата е свързан с едиповия бунт срещу бащата. Идентификацията с образа на бащата тук е свързана със стремежа да се придобие авторитета на бащата и да се функционира като мъж, т.е. несъзнаваният мотив е да се притежава пенис и свързаните с него възможности за социална доминация. Стремежът да бъде мъж се свързва с подтискането на материалните и сексуалните инстинкти, както и на женствеността и на всичко, което напомня за слабостта на женския род. Особеното при тази форма на родителския комплекс при жените е, че те могат да демонстрират разкрепостена сексуалност, но тук сексът е мотив за борба за власт и надмощие над мъжете, а не потребност. В този план, отношението към противолоположния пол и към мъжките авторитети ще е амбивалентно: от една страна, открито противопоставяне, целящо подчиняване и доминация и, от друга страна, съблазняване и външно подчинение, имащо за крайна цел отново постигането на доминация.  Желанието да се притежава пенис води до несъзнавано любовно отношение към майката, изразяващо се в съжаление (майката изглежда “слаба и безпомощна жена” в сравнение със способностите на дъщерята-воин) и стремеж майката да бъде обгрижвана, но от позицията на бащата. Това отношение се проектира и върху останалите жени. Положителните аспекти на този вариант са свързани с изострено чувство за справедливост, включително и социална, честност и отдаденост на борбата на различни идеалистични каузи. Вероятно повечето от лидерите-жени в борбата за женски и човешки права, заемащите високи позиции в социалната йерархия жени, както и жените, занимаващи се с наука, принадлежат към този вариант на родителските комплекси .
Формата на родителския комплекс майка/мака при мъжете е продукт на силна пасивна идентификация с образа на майката при изхода от едиповия период. Тази идентификация влече мазохистични тенденции в зряла възраст, склонност да бъде доминиран и да се подчинява както на авторитетите от женски пол, така и на жените изобщо. Пасивната идентификация с образа на майката води до формирана на любовно отношение към бащата: синът иска да съблазни бащата, държейки се като майката. Следствие от това отношение са както склонността да се подчинява на социалните авторитети, ценности и норми, пасивността към промяната и конфликтите на които предпочита да реагира с бягство, така и съществуването на латентна или явна пасивна феминизирана хомосексуалност . Доминирането на образа на майка предизвиква и засилване на материалните инстинкти, завишена потребност от храна и сигурност, засилено чувство за социална справедливост (в материалната й интерпретация), както и силен несъзнаван стремеж за регрес към утробата на майката, съпроводен със склонността да се поддава на различни зависимости, намаляващи интензитета на съзнанието. Позитивните прояви на варианта майка/майка са свързани със силно развита способност за поддържане на приятелски връзки и с двата пола, амбициозност в преследването на поставените цели, революционен дух и любознателност, макар и съчетани с перфекционистични тенденции .
Вторият вариант на родителските комплекси при мъжете, доминиран от образа на майката, е формата майка/баща. Формирането на този вариант е продукт на съществуването на свръхпротективна майка в реалното семейство, чието следствие е силния бунтарски дух на тези мъже и съпротивата срещу всички форми на тирания и безсмислени ограничения. Бунтарската тенденция прави тези мъже активни в социално отношение, със силна амбиция за социално развитие и успехи. Амбивалентното отношение към правилата, наложени в семейството, влече и амбивалентно отношение към социалните ценности, норми и авторитети. От една страна, съществува съпротива срещу социалните норми и обществената оценки, възприемани като нещо релативно, както и съпротива срещу всички прояви на глупост, тесногръдие, несправедливост и  малодушие, който бунт е репрезентация на едиповото съперничество срещу бащата и авторитаризма изобщо. От друга страна, съществува силен стремеж към властта, доминацията и придобиването на статуса на авторитет с последващо външно одобрение на собствената авторитарност и стремеж към налагане на собствените правила. Вариантът майка/баща е склонен да проявява промискуиет при поддържането на връзки с противоположния пол, който е израз както на бягството от образа на майката, който се проектира върху партньора, така и на бягството от собствената несъзнавана пасивност, хомосексуалност и тенденция да бъде доминиран от някой друг  . Както и при предишния вариант, и при майка/баща съществува засилване на материалните и сексуалните инстинкти, завишена потребност от храна и сигурност, засилено чувство за социална справедливост (в материалната й интерпретация), както и силен несъзнаван стремеж за регрес към утробата на майката, съпроводен със склонността да се поддава на различни зависимости, намаляващи интензитета на съзнанието. При позитивното си проявление тези тенденции, отново, могат да се проявяват под формата на дръзка и решителна мъжественост, готовност да правят жертви в името на това, което счита за справедливо, любознателност, революционен дух и силно развита способност за поддържане на приятелски връзки и с двата пола .
Формата баща/баща при мъжете често бива определяна като “позитивен изход от едиповия комплекс”, може би, защото представлява социално най – приемливото развитие на едиповата драма. Преодоляването на инцестните импулси позволяват на тези мъже да формират една положителна идентификация с образа на бащата, изразяваща се в последствие в уважение, спазване и възпроизводство на социално приетите ценности, догми и правила, уважение и склонност към подчиняемост на авторитетите, поддържане на типично маскулинно родово поведение, доверчивост, склонност към идеализиране и развит дух . В отрицателния си аспект тази форма може да предизвика пасивност и склонност да бъдат доминирани от лица, идентифицирани като авторитети, подтисната инстиктивност и сексуалност, както и подтиснати материални инстинкти, импотентност, пасивен явен или латентен нефеминизиран хомосексуализъм . 
    Вариантът баща/майка на родителските комплекси при мъжа може да бъде определен като “класически”, доколкото той представлява първият и най – често описван вариант на изход от едиповия комплекс. Този изход се характеризира със неуспешното преодоляване на оцеобийствените тенденции и запазване на нежното, любовно отношение към майката. Борбата с бащата за надмощие води в последствие до съпротива и релативизиране на социалните ценности и правила, както и до много силна съпротива срещу социалните авторитети от мъжки пол, съчетани с поддържането на маскулинно родово поведение. Стремежът на тези мъже да са активни и да доминират често водят до социални постижения и успешно кариерно развитие. Развитието на духа, социалния реализъм и подтиснатите материални инстинкти често насочват развитието на тази форма както към анално – садистичните системи на строго йерархизираните обществени организации (военни, полиция и т.н.), така и към тяхната опозиция: системите на организираната престъпност или на революционерите. В негативния си аспект баща/майка може да се проявява в антисоциално поведение, расизъм и нетърпимост към различията и различните, сексуални нарушения (преждевременна еякулация), нефеминизиран активен явен или латентен хомосексуализъм .
 
Типология на Андрю Самюелз
Андрю Самюелз
 Анализът на юнгианските теоретични допускания относно личностните диспозиции, породени от доминирането на някой от вариантите на родителските комплекси ни позволява да направим следния извод: Доминирането на вариантите на  родителските комплекси влияе на следните личностни диспозиции:
отношение към дименсията материално-духовно. Тя включва отношението към материалните аспекти (храна, пари, собственост дом, материална сигурност и др.) и отношение към духовните аспекти (религиозност, интелектуалност, място в социалната система, културна идентичност и др.).
отношение към дименсията социална пасивност-активност. Часните аспекти на  тази дименсия са: отношение към социалните авторитети, норми и правила; отношение  към социалната подчиняемост – доминация; отношение към социалните процеси (приемане-отхвърляне, конформизъм-иновации); отношение към социалните конфликти. 
отношение към дименсията мъжествен-женствен. Тук се включват: отношението към собствената половата (родова) идентичност и роля; отношение към собствения и противоположния пол; отношение към собственото тяло (отношение към храненето, сексуалността и останалите физиологични аспекти).
отношение към дименсията майчинство-бащинство. Частните аспекти са: отношение към родителите и модела на функциониране на първичното семейство; отношение към собствената роля на родител и собственото семейство. 

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.