Минков посочва данни от множество изследвания, които показват, че някои народи са по-склонни да подтискат определени чувства и желания.  Той го разглежда като отделна дихотомия.  Така например африканците и северолатиноамериканците заявяват, че са по-склонни да си почиват, което е естествен човешки стремеж, и показват по-малка склонност към спестовност . В тези райони на света има по-висока склонност към задоволяване на редица желания, отколкото например в Азия или Източна Европа. В Западна Африка и Латинска Америка има по-ниска спестовност (което е ориентация към консумиране), по-свободни сексуални отношения и повече насилствена престъпност, като грабежи, убийства, изнасилвания, както и по-голяма ориентация към забавления, като песни, танци и тн. в сравнения с Азия, арабските страни или Източна Европа. 

Себеподтискането и себеудовлетворяването  като фактори за междукултурни различия.

   В своите разработки Хофстеде засяга този въпрос в темата за дългосрочната ориентация. Според него, дългосрочната ориентация е свързана със стремежът към спестяване, както и с ориентацията към образование, в това число и висше. Той отбелязва, че в държавите, в които хората подтискат чувствата си, повече хора имат спестявания, има и по-висок процент висшисти от държавите, които удовлетворяват на момента чувствата и потребностите си. Измерението на Хофстеде няма нищо общо с дългосрочното планиране на бъдещето, защото повече грижа за бъдещето си полагат европейците, а не дългосрочно ориентираните японци. Според тях няма смисъл да се планира бъдещето в период от няколко години, защото може да се случат непредвидени събития. Въпреки това, Хофстеде прави заключенията си въз основа на проучвания на канадския учен Бонд. Така определя източноазиатските култури като дългосрочно ориентирани, а африканците, англоезичните и скандинавците – като краткосрочно ориентирани. Някои критици обаче твърдят, че източноазиатците пестят повече поради различни ситуационни икономически фактори, а не защото това е заложено в културата им. Има случаи, в които японски корпорации правят 250 годишни планове за развитие. Американската краткосрочна ориентация в планирането също е известна – там служителите се оценяват на три и шестмесечия. В Япония, за да се докаже някой, са нужни години. Основните ефекти за обществото от себеподтискането са: слабо социално разслоение, както в богатите, така и в бедните страни , ниска честота на позитивните чувства  необщителност и интроверност, ниско субективно чувство за здраве , ниска раждаемост , ниско ценене на свободното време и забавленията. Себеудовлетворяването, което е противоположното, корелира и предизвиква – висока честота на позитивните чувства, усещане за щастие, субективеното усещане за здраве, усещане за контрол над живота и лична независимост, висока раждаемост, ориентация към забавления, веселби и консумация на момента, висок процент затлъстяваща носеление , завишена употреба на наркотици, цигари, опиум, алкохол (макар че тук влияят и други фактори – върху консумацията на тютюн съществено влияние оказва тревожността, а ниската консумация на дрога може да се обясни с колективизма), рестриктивно законодателство и строги методи при възпитанието на децата. Корелацията между себеудовлетворяване и употреба на забранени вещества е 0.64** . Себеудовлетворяването корелира силно и негативни със спестовност (-0.67**), свободни сексуални контакти извън семейството. Може би най-важният ефект от себеудовлетворяването е високата насилствена неорганизирана престъпност. Държавите с високи индекси на себеудовлетворяване, са и на едни от първите места в света по убийства, грабежи, обири, изнасилвания, отвличания, процент забременяли малолетни, консумация на дрога и др. Може да се заключи, че себеподтискането води до ниска насилствена престъпност и консумация на дрога, ориентация съм спестяване, образованост, ниска раждаемост, но предизвиква и чувство за нещастие, ниско субективно чувство за здраве, недоволство от доход, семейство, живот, липса на чувство за контрол над живота и пасивност и др. Себеподтискането е силно свързано и със стремежа към труд и жертване на свободното време в името на работата. Индекси на себеудовлетворяване  на някои страни  – Нигерия, Гана 435, Пуерто Рико 432, Венесуела 398, Мексико 370, Ирландия 328, САЩ 327, Австралия 320, Уганда 307, Аржентина 297, Канада 283, Исландия 272, Дания 263, Англия 247, Финландия 244, Швеция, Холанидя 235, Испания 204, Гърция 218, Турция 197. На другия край, първенци по себеподтискане , са Латвия 16, Русия 21, Албания 24, Естония 40, Молдова 71, Китай 84, Япония 93, България 111, Германия 152. Така себеподтискането обяснява важни за обществото явления като престъпност, раждаемост, употреба на наркотици, спестовност, щастие, чувство за здраве и недоволство от живота. 

   Причини за зараждането на себеподтискане/себеудовлетворяване. Има достатъчно убедителни доказателства който водят до заключението, че рестриктивните, себеподтискащи се култури са по-характерни за обществата, които развиват интензивно земеделие и селско стопанство от много дълго време, и където това, поне до скоро, с основен или водещ икономическ сектор. За да практикуват интензивно земеделие, хората трябва да загърбят в достатъчно голяма степен потребността от почивка или бездействие и да приемат строга дисциплина. Неща, които не са никак типични за обществата на ловци, събирачи и хортикулуристи. Вече стана въпрос за либералните сексуални практики в темата земеделието и морала. Те се наблюдават преди всичко в обществата на ловци и събирачи, както и градинари. Тези култури се характеризират и със силна ориентация към почивка, бездействие, забавление. Повечето ловци и събирачи работят в пъти по-малко от земеделците, защото ловът и събирачестовто са били по-лесен начин за преживяване, от земеделието, поне докато дивите животни и растения са били в изобилие. Сравнителни изследвания сред ловци и събирачи от племето жу-туаси в пустинята Калахари показват, че при тях средната продължителност на работната седмица е от 20 часа (по 3 часа на ден средно). След внимателно изследване Lee (1979) твърди, че те прекарват по-малко от половината от деня си в труд, и се радват на повече почивка и свободно време от обществата на земеделци или тези с индустрия. За индианците пираа в басейна на Амазонка Еверет твърди, че те работят не повече от час на ден, а възрастните спят на пясъка или просто се припичат на слънце в останалото време. Тук има още един важен аспект. Ловците, събирачите, рибарите, и, отчасти, градинарите, виждат на момента резултатите от своя труд. Ако са гладни, те просто отиват в гората, хващат някое животно, риба или събират плодове, нужни за дневната консумация – така ефектите от техните усилия се проявяват за кратко време ( от няколко часа до няколко дни). На тях не им се налага да трупат запаси, защото животните и растенията са в изобилие и просто могат да ходят всеки ден на лов. Хората от културите на ловци и събирачи трудно виждат смисъла от здравата работа. По този начин те развиват краткосрочна ориентация и блокират стремежа към спестяване. За разлика от тях, в земеделските общества плодовете от труда се появяват често със закъснение от три месеца до половин година. Там хората са принудени да подтискат желанието си от незабавна консумация и удовлетворяване на монентните потребности през целия период преди добива на реколтата. За да оцелеят до следващата реколта на хората се налага да складират земеделските си продукти, и така развиват ориентация към спестяване, дългосрочно планиране (трябва да заделят семена за следващата реколта), лишаване и ограничаване на консумацията (особено ако обществото се отличава със сурови зими). Веднъж добита, храната трябва да се запази – натрупа в склад, консервира, осоли, за да оцелее до следващата реколта. Тази тенденция е още по-силна, ако обществото обитава земи със сурови зими. Земеделецът не може да си осигури прясна храна всеки ден както ловецът или рибаря. Характерът на земеделския труд налага строга дисциплина – във всеки сезон се извършва определена дейност и често работата е от изгрев до залез - полагане на големи усилия и подтискане на почивката, наред с спестовността, дългосрочната ориентация и лишаването от консумация.

   Във обществата в интензивно земеделие като основен източник на препитание жената губи икономическата си свобода. Понеже тя не може сама да изхранва себе си и децата, дейността по прехрана на семейството се пада на мъжа. Той става глава на семейството и налага рестриктивен сексуален морал – ораничава дръстично сексуалните контакти на жената. Тя вече не може да има паралелни сексуални контакти, както е при ловците и събирачите, и се задължава да бъде вярна само на мъжа си. Върху секса е наложено табу. Така земеделието предизвиква ограниченията в сексуалните практики.

    Интензивното земеделие води и до формиране на силно неравновласни култури, в които властват репресивни, тиранични и деспотични режими, които налагат писани или неписани правила и още повече потискат свободната воля и поведение на народите си. В някои силно аграрни общества, като Русия и Япония, се налагат изключително тиранични феодални строеве, при които селяните са лично притежание на феодалния владетел. Феодалът от своя страна няма интерес неговите селяни да се убиват един друг, защото това намалява работната му сила и руши феодалното му владение. Така се взимат крути мерки за ограничаване на вътрешногруповото насилие в рамките на феода. Тъй като в обществата с интензивно земеделие първо жената, а после и мъжът, губят свободата и възможността за лична изява, те се чувстват по-нещастни, обременени и болни. Рестрикциите за употреба на наркотици в аграрните общества се обясняват с това, че те пречат за изпълнение на трудовата дейност на човека. Някои учени ги обясняват и с колективизма, характерен за аграрните общества. От една страна, тъй като хората живеят в сплотени колективи със силни връзки по между си, от една страна членовете на колектива упражняват натиск върху индивида, който е поел по “грешен път”, а от друга – членовете на колектива му предоставят психологическа помощ при решаването на някой проблем още преди да посегне към самоубийство или дрога. Себеудовлетворяване се развива и в обществата, където интензивното земеделие е заместено от индустрия, търговия или накрая – от сектора на услигите. Това важи най-вече за западния свят, където се наблюдават ориентация към почивка и забавление, харчене и консумация, либерални сексуални практики, относително щастие и усет за здраве. Себеудовлетворяването е характерно и за бедните общества с топъл климат, които развиват земеделие от по-кратко време. При тях няма сурова зима, и често земеделието е допълнено от лов или събирачество на плодове през цялата година. Различните кореланти на себеудовлетворяването са регистирани в много традиционни неаграрни общества на Африка, Латинска и Северна Америка, Гренландия, Исландия и др. Например възрастните северноамерикански индианци се описват от свидетели като много толерантни спрямо децата си, като биенето с пръчка или на шамари са обобено нетипични при възпитаването. Ескимосите инуит и нециклик пък се отричават с доста разкрепостени сексуални практики. Това рязко контрастира на сексуалните практики и детско възпитание в аграрните култури – сексът е строго регулиран, а децата се възпитават сурово, често чрез насилие, в подчинение. 


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.