Aгресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменно качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и оцеляване. По-низшите биологични видове притежават обикновено някакъв защитен механизъм за съхранение (черупки, мимикрия, възможност за бягство, укрития и др.). Стоящите по-високо в биологичната скала организми вече притежават някакво оръжие за защита (отрова, шипове, жила, електрически органи и др.), които се използват само в условията на застрашеност. Едва при гръбначните животни агресивното поведение е форма за извоюване на територия, партньор, плячка, храна. 

Зараждане и възход на агресията

   Трудните природни условия са принуждавали първобитния човек да прибягва до агресия, за да оцелее. Още в тези далечни времена той се възползва от различни оръдия за агресия като камъни, тояги, огън, вода и др. И още в тези далечни времена агресивното поведение от инстинкт започва да се превръща при някои индивиди в грабителско и завоевателско поведение. Оказва се по-лесно вместо да се ловува да се отнеме приготвена храна, съседът да бъде прогонен от домашното огнище, а често пъти да се отнеме и жената му. Затова още от тези примери дефиницията на агресията добива нови измерения, които, противоположно на усъвършенстването на човечеството и развитието на хуманизма, прогресират, за да достигнат до особено жестоките и масови прояви на агресията в наши дни. Агресията придобива изключително сложни форми, като нерядко се насочва пряко към собственото тяло, заразява цели социални прослойки и особено болезнено и пагубно е изявата и в политиката, държавата и междудържавните отношения. 

   Според тълкованието в  българския тълковен речник: Агресивност това е тип поведение, насочено към отстраняване или преодоляване на всяка пречка или заплаха, стремеж към нападение, завоевание, грабителство; Агресия- поведение, насочено към умишлено причиняване на увреда на себе си или на другите. Започва от словесната обида и достига до световните войни.

   Определението на агресията включва и елемент за успешно еволюционно развитие, форма на приспособяване, присвояване на жизненоважни ресурси, както и път за себеутвърждаване. В най-общ смисъл агресията е начин за преодоляване на физическата застрашеност и гарантиране на психичното единство на личността. Тези тълкувания показват, че агресията може да се проявява в различни измерения и с различни качества. Ако в най-благородната си форма тя е елемент от хомеостатичното равновесие между човека и природата, което гарантира съхранението на индивида, то при злокачествената агресия преобладава стремежът на човека към абсолютно господство над другите живи същества, а като най-злокачествена форма се изявява волята за господство над себеподобните. Когато се дефинира агресията, е задължителна оценката на последствията, защото заплахата или физическото действие ограничават свободата и приспособимостта на жертвата. От това следва, че определението на агресията като постъпка или поведение трябва да включва и причиняването на душевно страдание или физическа болка. 

   Агресията е проява на специфично поведение, свързано със заплаха или действие, което накърнява интересите или правата, с което вреди на другия. В този смисъл тя представлява активно действие, което със сила цели постигането на господство или владение. Такова поведение по съвкупност има и емоционално съдържание на враждебност, антагонизъм и ненавист, проявени от един индивид спрямо друг или спрямо определена социална група.    

   Агресията е целенасочено настъпателно разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото, която нанася вреда на обекта на нападение (одушевен или неодушевен), причинява физически вреди и обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх, болка. 

   Агресията се тълкува по определен начин в различните страни според различни култури, философски и психологични течения. В отделни исторически епохи апологети на някои политически режими са приспособявали угоднически представите за агресията, за да бъдат в хармония с дадена доктрина. В древния Рим завоевателната агресия спрямо други народи е била издигана в култ от редица клакьори на режима. Днес според бихевиористите агресията е естествен рефлекс, присъщ на човека, като начин на реакция спрямо физически или психически дискомфорт. Също така не трябва да се забравя, че в САЩ под агресивност  се разбира енергичност или настойчивост, което в определена степен игнорира вредните последствия от дефиницията за агресия. Още по-широкото определение на агресията я характеризира като вътрешната сила на човека, благодарение на която той се противопоставя на външните сили. Не може да се изключи и твърде разпространената представа за нея като конфликт на интереси или несъответствие между стремежите на отделни индивиди или отделни социални групи. 

   От този непретенциозен преглед личи, че засега липсва конкретно и общоприето определение на агресията, защото границите на явлението са много широки и подходите за определянето му твърде различни. В такава сложна и многопластова среда за установяването на агресивно поведение е задължително участието на някои от следните условия: 

  • Противоречие с обществените норми на поведение.
  • Противозаконност (за съответната страна). 
  • Предизвикване на някаква загуба у жертвата. 
  • Криминогенност - умишлено причинена физическа или морална вреда. 
  • Използване на власт, принуда или наказание. 
  • Ограничаване на възможностите за свободно поведение или изход за обекта. 
  • Засегнати интереси на агресора или на обекта на агресия, включващи злонамереност и егоизъм (дори и без да е причинена вреда).


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.