Политическа агресия

 

 Сложни са измеренията на  политическото насилие . Играе положителна роля за изграждането на дисциплинирано общество и провеждането на конструктивни промени в държавата, но то също може да се превърне в разрушение, свързано с пряко физическо насилие или сериозна заплаха от насилие за постигането на определени цели. Обществото приема политическото насилие само когато се проявява към нарушителите на социалния ред и престъпните елементи, или най-общо, когато защитава интересите и ценностите на гражданите. За съжаление, правото за прилагане на сила се използва много често от политиците за лични интереси, борба с политическите противници или за задържане на властта, нерядко и срещу мирни граждани. Някои политици се съюзяват и проектират мощни криминални и икономически групировки, а в някои страни властта почти официално е срастната с мафиотски структури. 

   Много опасни форми на политическо насилие са национализмът, етнонационализмът и геноцидът. Не по-малко рискови за обществото са износът на революции, организирането и спонсорирането на тероризма. Дори и когато не са на власт, политиците прилагат различни форми на политическо насилие, като атентати, метежи, преврати, сепаратистко насилие. В много случаи поводи за конфликти се търсят даже умишлено, за да може да се прояви насилие. 

   Изпитани похвати в това от-ношение са опитите за възбуждане на конфликти на етническа или религиозна основа. Различните геополитически интереси и социалното неравноправие също са честа причина за политическо насилие. 

   Политическото насилие се осъжда от по-консервативните партии и политици, защото под-копава устоите на правовата държава. За да се ограничат потисничеството и терора в държавата, следва да се спазват безусловно принципите на демокрацията. Това означава изкореняване на корупцията и безупречно функциониране на правоохранителните и правосъдните органи, както и въвеждането на справедлива икономическа система. Необходими са огромни усилия и честни политици за преодоляване на политическото насилие, а това трудно се постига и рядко се случва. 

 Пример на злокачествена агресия е т.н. процес срещу българските медицински сестри в Либия. Това е агресивен акт, проявен от тоталитарна държава, управлявана от диктатор-социопат показал с редица свои прояви досега явно насилническо поведение. Отнася се за зло качествена, жестока, многоцелева агресия, включваща няколко компонента. Налице е преди всичко индиректна агресия, използваща лъжата, с цел да заблуди невежите родители на заразените със СПИН деца, относно истинския виновник за тяхното нещастие. Друга форма е враждебната агресия към медицинските сестри, с косвената цел укрепване на властта , търсене на въображаеми врагове на държавата и най-вече възможност за извличане на материални облаги и политически престиж. Трета форма е косвената агресия, проявена към сестрите от диктата върху съдебните органи и полицаите-мъчители. В крайна сметка тази сложна конструкция носи чертите и на международна агресия, която завършва с компромисен откуп. 

   Противодействието на тази агресия е много трудно, защото агресорът е мобилизирал и включил много изпълнители и различни форми на насилие, при някои от които той остава в сянка. От друга страна, защитата на жертвите изключва агресивния подход и търси благоприятен изход. В случая физи-ческото противодействие към тази зло качествена агресия се заменя от опити да надделее благоразумието -или цената на откупа да компенсира задоволството от агресивния акт.

 Агресия - диктатура - демокрация -фанатизъм 

   Съвременната демокрацията се осланя на християнството и вдъхва вяра и надежда на човечеството за справедливост. Като всяко религиозно чувство и тя е двусмислен и се стреми към световно утвърждаване и проявява ненавист, стигаща до жестокост, към всяко различно мнение. Като нова религия, основната и цел е да ликвидира всяка предхождаща религия , води жестока, безпощадна, агресивна борба за приемане на новата догма. Налагането на демокрация включва цяла палитра от насилнически действия - от ограничаване на свободата на "грешното"словото, свободата на придвижване, свободата на избор до най-жестоката изобретателност за физическо унищожение на враговете. Тази безпощадност в ликвидирането на огромни маси от различни култури и техния елита може да се сравни единствено с фашистките чистки на евреи и политически противници в газовите камери и концлагерите. 

Мъчително и трудно светът се отърсва от фашизма , като остават само изолирани, малки групи от последователи, като неонацисти, скинари, сектанти,  и др. 

   Геноцидът се дефинира като преднамерено изтребване на определени етнически, расови или религиозни групи. В сравнение с военните престъпления и престъпленията спрямо човечеството, геноцидът се възприема като най-жестокото и антихуманно злодеяние. Той изправя едни срещу други съседи, колеги, дори мъжа срещу жената в семейството. За разлика от войната, при която атаките имат конкретна територия и участъци, геноцидът атакува човешката идентичност, като се изолират или унищожават напълно невинни групи от мъже, жени и деца. Историята изобилства с примери за геноцид - изтребването на индиянците в америка , унищожението на евреите от нацистите, трагедията в Камбоджа през 70-те години, събитията в Косово през 1990 г., кланетата в Руанда през 1994 г. и много други.