Клинични наблюдения при травмиращи въздействия

   Действието на някои регулативни структури на личността в редица случаи трудно може да бъде идентифицирано и разпознато в ежедневното поведение на здравия индивид. В такива случаи неоценима информация може да се получи при наблюдение на лица, страдащи от неврози или преживели тежки житейски събития. При тях отчетливо се разкриват някои особености на личността, които в нормата трудно могат да бъдат разкрити в по-пълното им съдържание. Такива данни в разглеждания случай идват от клиничната психология. 

  Наблюденията на лица, които са станали жертва на насилие, загубили са близки хора или са преживели природни бедствия като земетресения, наводнения или опожаряване на дома разкриват, че те изпадат в тежък психологичен шок, придружен от силни страхови реакции, объркване и загуба на ориентация в обстановката, хаотичност на поведението, развитие на тежка депресия. Подобни състояния на психичен шок и последващи ги трайни дисфункционални изменения  на личността се наблюдават и при преживяване на боен стрес (т. нар. посттравматично стресово разстройство), при участие в спасителни операции след тежки катастрофи с много жертви или при повторяемо наблюдение на насилия и жестокости. След такива преживявания всички пострадали, а така също част от другите участници в събитията докладват сходни оплаквания за разрушаване на определени, пределно общи допускания за заобикалящата ги среда и за своето място в нея.

   Анализът и сравняването на тези оплаквания позволиха на клиничните психолози да идентифицират наличието на система от най-общи представи на личността за това, в какъв свят живее и какво място заема в него. Травмиращите външни въздействия фактически опровергават тези представи, а явленията, свързани с психичния шок са показателни за това, колко е важно за здравата личност да вижда света и себе си по определен начин и тази гледна точка да бъде обикновено потвърждавана от индивидуалния опит. Като цяло тези най-общи представи в съвременната психология са известни като “предполагаеми светове”. Терминът “предполагаеми” се използва, за да се обозначи факта, че те са само субективни допускания, които не е задължително напълно да отговарят на обективните реалности. Хората са склонни да гледат на света и своето място в него по начин, който отговаря на основни техни вътрешни тенденции, а не е обективно описание на действителността. Те поддържат субективни модели за действителността.