Характерно отклонение и изкривяванe в социалното познание е ефекта на фалшиво съгласие. Това е тенденция на действащите лица да разглеждат собственото поведение и собствените съждения като относително широко разпространени и споделяни от повечето хора. Съществуват няколко фактора, които усилват този ефект. Един от тях е селективното излагане, т.е. по-доброто познаване и общуване с хора, които споделят нашите възгледи. Когато оценяваме доколко нашите постъпки са като тези на другите вероятността да си припомним такива хора е значително по-голяма, отколкото да си припомним хора с различаващо се поведение. На второ място, доколкото собствените действия и намерения стоят в центъра на вниманието, то извличането на информация за алтернативни действия или гледни точки е затруднено. Трето, фалшивото съгласие произтича и от склонността а хората да си изработват временна работна “теория” за това какво се случва и на какво се дължи. Тя обяснява собственото поведение, но същевременно се използва за обясняване и разбиране и на поведението на другите.
Фалшивото съгласие създава отклонения в съжденията за нормативно поведение и може да изиграе лоши шеги на хората, които прекалено му се доверяват. Например човек, който постъпва открито и доверчиво и очаква и другите да се държат така може да стане жертва на злоупотреба с неговата откритост. Обратно, прекалената подозрителност и очакванията и другите да са такива усложняват доста общуването и социалното взаимодействие.
Фундаменталната атрибутивна грешка и ефекта на фалшиво съгласие са резултат от приемане на едностранчива и непълна информация поради ограниченията на гледната точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар