Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Когнитивен стил


Когнитивен стил  Соломон Аш
Соломон Аш 
14.09.1907 - 20.02.1996
     Понятието "когнитивен стил" е свързано с поредица изследвания върху особеностите на процеса на възприятие. Понятието е въведено в разработките на Соломон Аш  и Херман Уиткин  през 40-те годи. Изследванията на Уиткин са свързани с наблюдения за това, че някои пилоти влизат в облак от една посока и излизайки от друга посока губят ориентацията си в пространството. В случая има разминаване между реалното възприятие за местоположението на самолета в облак. Някои пилоти дори имат усещане, че се движат в обратна посока. Експерименталните разработки за обяснението на този феномен водят до разбирането за т.н. "когнитивен стил".

     Най-подходящото определение на това понятие дава Месик : "Когнитивният стил се състои в повтарящи се характерни особености на процеса на обработка на информацията". Стиловете се разглеждат като континуум и обикновено се назовават с двата полюса на този континуум. Понякога когнитивният стил може да се наименува по името на цялата скала (като типична личностна характеристика). Всеки от полюсите обаче може да има специфични характеристики.

     Характеристики на когнитивния стил:

     Когнитивният стил се характеризира с постоянство в своето функциониране (прилага се в широк спектър от задачи, трудно се поддава на диференциация и модификация). Когнитивният стил характеризира индивида и се проявява като контролиращ механизъм на вниманието, импулсите, мисленето и действията.

    Разгледано в исторически план понятието "когнитивен стил" първоначално се формира като концепт в сферата на когнитивните процеси. Едва по-късно понятието става личностен конструкт, заради проявената от него стабилност в различни ситуации и заради контрола, който когнитивният стил има върху поведението, вниманието и избираемостта на информацията. Така интелектуалната сфера оказва влияние върху личностните особености.

     В "Психология. Словарь" за когнитивен стил пише:

  1. Относително устойчиви индивидуални особености на познавателните процеси на субекта, които се изразяват в използването на познавателни стратегии от личността;
  2. Съвкупност от частни познавателни нагласи или видове контрол, установявани чрез набор от специално подбрани тестове. Като показатели за индивидуалните различия в познавателната дейност могат да се разгледат и други видове когнитивен стил (напр. когнитивната сложност).

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Връзка на локуса на контрол с други променливи

 

Връзка на локуса на контрол с други променливи


   Вътрешен локуса на контрол :

  •  по-висока доминантност, социалбилност, интелектуална ефективност, толерантност, добро впечатление, благополучие.
  •  описват себе си положително - като напористи, независими, ефективни, силни.

     Mодифициран тест на Ротър при изследване на учителки 

Вътрешен локуса на контрол - висока корелация със следните скали  по Ротър 

  • социална желаност
  • лицемерна добродетел
  • обучаваща способност
  • нагласа към работата 
Външен локуса на контрол - характеризират се като по-тревожни, агресивни, догматични, подозрителни, неуверени.

      Връзка между самовъзприемането (Аз-а) и локуса на контрол :

 Вътрешен локус на контрол - разглеждат себе си като насочени към целта, делови, със стремеж да превъзмогнат трудностите.

Външен локус на контрол- описват се като страдащи, тревожни, заинтересовани от отговорите си на неуспеха. Ниска и средна самооценка.

     Връзка между времевите перспективи и локуса на контрол 

 Външен локус на контрол - съкратени времеви перспективи, не могат адекватно да концептуализират сегментите от личното и неличното (събитията извън личния живот) време. Слабо приспособими. По-висока степен на тревожност.

     Връзка между възприеманата свобода на избор и локуса на контрол :

Вътрешен локус на контрол - възприемат по-голяма свобода на избора при положителен резултат.

Външен локус на контрол - свобода на избора се възприема само при негативен резултат от направения избор.


Връзка между тревожност и локус на контрол 


     Корелациите между скали за измерване локуса на контрол и тестове за тревожност са 0,13-0,40, а при тестовете за манифестирана тревожност - 0,30-0,40.

     Вътрешен локус на контрол - стремят се към по-силно редуциране на тревожността. Проявяват по-малка търпимост към това състояние, защото тревожността е свързана с предвиждане на неувереност и загуба на способност, което предизвиква висока тревожност у хора, които вярват, че имат контрол.

      Външен локус на контрол - високо равнище на тревожност и по-голяма толерантност към състояния на тревога.


Връзка между реакцията  на  фрустрация и локуса на контрол. 


     При фрустрация има три типа отговори: интрапунитивни, екстрапунитивни, конструктивни.

Вътрешен локус на контрол - насочени към решаването на проблема, пренебрегват неговите фрустриращи въздействия и отклоняват размисли за вина.

Външен локус на контрол - в условия на фрустрация обвиняват себе си (интрапунитивни отговори). Неспособност за конструктивен отговор. Ниска способност за справяне.


 Връзка между мотивацията за постижения и локуса на контрол.


    Първоначално не се откриват корелации. Едно от перспективните изследвания се оказва търсенето на модериращи ефекти на локуса на контрол върху взаимовръзката между мотивацията за постижение с други променливи.  Изследва се преживяването на успех и неуспех при решаване на задачи с различна трудност и се установява, че локусът на контрол действа като константа на пропорционалност по отношение на субективните оценки на преживявания факт.


Връзка между когнитивния стил, полева зависимост/независимост и локуса на контрол. 


Вътрешен локус на контрол -  в условия на вътрешен контрол върху подавания стимул, независимите от полето лица показват по-късо време на реакция.


Връзка между използването на информацията и локуса на контрол.


Вътрешен локус на контрол- използват по-ефективно информацията, дават повече съображения, построени върху дадена информация. По-дълго задържат наученото и имат по-добро припомняне.

Външен локус на контрол - поради зависимостта от външни фактори, тези хора не намират ефективно приложение на преработената информация при решаването на проблемна ситуация.


Връзка между социалното поведение и локуса на контрол  


Вътрешен локус на контрол- събират и използват релевантна информация в една проблемна ситуация. Независимост на изказванията. Социалната стимулация ги отвлича. Изолирани са по-ефективни.

Външен локус на контрол -насочени към удовлетворяване на социалните очаквания. Конформно поведение. Социалното стимулиране при решаване на задачи ги улеснява.


Връзка между изменението на нагласите и локуса на контрол.


Вътрешен локус на контрол- променят нагласите си по-лесно, когато следват собствените си изказвания в противоположна насока. Нагласите се променят под влияние на разумни аргументи, съвпадащи с насоката на собственото им мнение.

Външен локус на контрол - нагласите се променят под влияние на друг човек и чужди аргументи. Влияят се повече от социалния статус, от високопрестижни личности.


 Връзка на локус на контрол със социализиращите явления.


Родителско влияние - авторитарни, враждебни родители провокират изграждането на външен локус на контрол . Родителите, демонстриращи топлота, толерантност, подкрепа на независимото поведение у детето, стимулират вътрешния локус на контрол. Свръхпротекцията води до външен локус на контрол. Правилното родителско въздействие по отношение на локуса на контрол трябва да е в посока на създаване на възможности детето да се почувства причинен източник на резултатите от собственото си поведение.

Социална класа и етническа принадлежност - дали обществото дава възможност за самоутвърждаване и саморазвитие на членовете си. Зависи от вида култура, икономическата система и др.

     !Има опасност конструктът "локус на контрола" да се глобализира. Той не бива да се разглежда като всеобхватна черта, отнасяща се до всички и всякакви аспекти на човешкото поведение.Той трябва да се дефинира като ограничена самооценка, която се отнася до степента, в която субектът вижда себе си в ролята на причинител в детерминирането на специфични събития!

Идеята за локуса на контрол се доближава до концепцията за стиловете на личността.