Познанието за обективната действителност започва с усещането и възприятията, които представляват сетивна степен на репрезентация в съзнанието на личността. В живота и дейността си обаче, човек се натъква непрекъснато на някакви нови обекти и нови техни свойства. По този начин у него възникват въпроси, на които не може да получи отговор по пътя на сетивното познание. Това е причина у човека да се развие специфичен личностен познавателен процес, наречен мислене. Само чрез мисленето като степен на абстрактно-логическото познание, личността може да проникне в същността на обектите, да разкрие закономерностите, както и да предвиди хода им.
Мисленето е познавателен процес, който се състои в репрезентация в съзнанието на личността на сложните връзки и отношения между обектите и околния свят. То е познание за действителността, основаващо се на използването на по-рано придобитите познания за нея.
Мисленето съотнася данните от усещанията и възприятието. Разкриването на отношенията и връзките между обектите е най-съществената задача на мисленето.

Мисленето има три основни момента:

1. Осъществява се вътре в ума, но за него се съди по външните признаци на човека.
2. При него става някаква манипулация на знанията.
3. Мисленето е целенасочено и неговите резултати се проявяват в поведението
Задача на мисленето е да разкрие съществените, необходимите връзки, основани на реални зависимости, отделяйки от тях случайните съвпадения в една или друга ситуация.. Разкривайки тези връзки мисленето преминава от единичното към общото, т.е. то е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието на личността. Освен това мисленето е опосредствено представяне на действителността. Едно от най-важните особености на мисленето е да обобщава единичните неща и да се прилагат общите закони към отделните явления
Като познавателен процес, мисленето е най-тясно свързан с практическата дейност на хората. Той се осъществява посредством думите, езика. Връзката на мисленето с езика се проявява независимо дали той изговаря мислите си или не. И в единия и в другия случай се използват едни и същи нервни механизми, едни и същи говорни сигнали.Излизайки от рамките на възприятията, в процеса на мисленето човек не изопачава действителността, а навлиза в по-дълбоката нейна същност. Може да се каже, че мисленето е обобщена представа за действителността в съзнанието на личността, осъществявано посредством думите и опосредствувано от наличните знания.
Всеки мисловен процес е акт на решаване на дадена задача. Тази задача има цел на мисловната дейност, съпоставена с условията, при които тя е зададена. Всеки реален мисловен акт субективно изхожда от едни или други мотиви.  Начален момент на мисловния процес е някаква проблемна ситуация. Човек мисли когато у него се появи потребност да разреши някаква ситуация. 
Погледнато в алгоритмичне аспект мисловният процес може да се представи по сления начин: -задача
-съзнаване на въпроса и поява на асоциация
-отсяване на асоциацията и поява на предположение /хипотеза/ 
-проверка на предположението 
-потвърждение 
-решаване на задачата. 
По време на този акт от паметта се извличат не само сведения за аналогична ситуация, но и резултатите и изхода на такива ситуации в миналото. Става едно непрекъснато търсене на информацията в паметта , а наличната мотивация насочва това търсене. Трябва да се отбележи, че динамиката на мисловния процес е свързан с емоционалното самочувствие на мислещия субект.
Мисловният процес е активен, волеви, целенасочен акт. Решаването на задачата изисква значително волево напрягане за разрешаването и, което веднага ни показва, че мисленето много зависи и от волевите качества на личността.
В търсенето на решение на даден въпрос човек си поставя определени въпроси. Именно поставянето на тези въпроси показва разбирането на задачата. В изходната точка на мисловния процес отговора на възникналата задача намира израз в съждението. 
При мисловният процес човек работи с различни хипотези. Съществуват няколко метода за проверка на тези хипотези.
-Формулира се една хипотеза и тя се проверява
-Формулират се всички възможни хипотези и те се проверяват
-Формулира се една хипотеза и без да се провери докрай се започва проверка на нова хипотеза.
-Хипотеза въобще не се формулира, а се правят случайни опити за отговор на въпроса.

Мисленето включва произволни и непроизволни компоненти:
Непроизволните са асоциации, които водят към възникване на неуправляеми връзки. Те обуславят стереотипността на мисленето и за липса на възможност за получаване на оригинално решение. Понеже организацията на такива връзки е слабо управляема, сред потока на асоциации могат да възникнат и плодотворни асоциации за решаване на дадената задача.
Произволни компоненти – това са съзнателно регулирани и направлявани асоциации за решаване на дадена задача. Тази съзнателна целенасоченост характеризира и мисловния процес.Мисленето може да се определи като система от съзнателно регулирани умствени операции. 

В съдържанието на мисловния процес най- характерното е обобщението. Тези обобщения се наричат понятия. Сетивните елементи, които се включват в мисловния процес са:
  1. Във вид на образи и представи
  2. Във вид на схеми
  3. Във вид на думи, с които оперира понятийното мислене.

Основно значение за мисленето имат понятията, които се изразяват чрез речта – думите. Човешкото мислене е предимно словесно мислене Процесът на мислене е сложно съчетание от нагледно-образното съдържание на представите и достигащо до по-висша степен на обобщеност чрез думите.
Логическото абстрактно мислене е свързано с неговата сетивна основа, но логическото и сетивното са в единство, не в противоречие.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.