Последици от когнитивната сложност и простота.

 

Джордж Кели
28 април 1905 г.- 6 март 1967г. 

   Когнитивната сложност е размерността на човешкото познание - колко дименсии използва човек при описанието на един обект. Концептуализацията на когнитивната сложност се предшества от диференциацията, с която понятийно се преработва дадена комплексна информация. Корените на когнитивната сложност са изследвани от Вернер, Пиаже,  Кели (с реп тест) . От това с колко концепта борави изследваното лице, се съди за неговата когнитивна сложност или простота. Това е проява на устойчивата индивидуалност при интерпретиране на събитията не само по отношение на количеството информация, но и по това как тя се оценява, структурира, подрежда, преработва понятийно и използва по-късно (при необходимост от взимане на решение). Различията между хората по отношение на когнитивната сложност са особено значими при обмен на информация в комплексни социални ситуации. Други автори определят когнитивната сложност като единство от устойчиви процеси. Степента на когнитивната сложност зависи от три условия:

1. Диференциация (колко на брой измерения ще бъдат разграничени в конкретния обект);
2. Дискриминация (оценки на различията на признаците във всяко измерение);
3. Интеграция (обединяване на измеренията в йерархична структура - установяване на взаимоотношенията между вече разграничените измерения).

     Равнището на когнитивната сложност (на преработка на информацията) варира в зависимост от: 

• предпочитаните дейности (харесваните обекти имат по-висока когнитивна сложност); 
• стратегията за решаване на проблеми;
• интелектуалното развитие и образованието. 

     Ниската когнитивна сложност се характеризира с честа употреба на външно-коренни понятия (в малко измерения), а съждението и вземането на решение е в зависимост от групи стереотипи.

      Когнитивната сложност е пряко  свързана със стила за вземане на решения. Той е в зависимост от:

• използването на единичен или множествен фокус (дали се разглежда една или повече страни на проблема);
• количеството на използваната информация (брой единици, варианти).

    При комбинирането на тези особености, можем да получим 4 стила за вземане на решения(с когнитивна сложност или простота):

1 стил - Решителен (единичен фокус плюс ниско равнище на използване на информацията);

2 стил - Гъвкав (много фокуси плюс  ниско равнище на използване на информацията);

3 стил - Йерархичен (единичен фокус плюс високо равнище на използване на информацията);

4 стил - Интегративен (много фокуси плюс високо равнище на използване на информацията).

     Когнитивната сложност често се измерва с РЕП тест на Джордж Кели. Като цяло когнитивният стил е от изключително значение за оценяване на личността, защото той показва начина за ориентиране и позициониране на индивида в света. Освен това, когнитивният стил много трудно се променя, той е постоянен и това трябва да се има предвид при подбор на индивидите за дадена дейност.