Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Последици от когнитивната сложност и простота.

 

Джордж Кели
Джордж Кели
28 април 1905 г.- 6 март 1967г. 
   Когнитивната сложност е размерността на човешкото познание - колко дименсии използва човек при описанието на един обект. Концептуализацията на когнитивната сложност се предшества от диференциацията, с която понятийно се преработва дадена комплексна информация. Корените на когнитивната сложност са изследвани от Вернер, Пиаже,  Кели (с реп тест) . От това с колко концепта борави изследваното лице, се съди за неговата когнитивна сложност или простота. Това е проява на устойчивата индивидуалност при интерпретиране на събитията не само по отношение на количеството информация, но и по това как тя се оценява, структурира, подрежда, преработва понятийно и използва по-късно (при необходимост от взимане на решение). Различията между хората по отношение на когнитивната сложност са особено значими при обмен на информация в комплексни социални ситуации. Други автори определят когнитивната сложност като единство от устойчиви процеси. Степента на когнитивната сложност зависи от три условия:

  1. Диференциация (колко на брой измерения ще бъдат разграничени в конкретния обект);
  2. Дискриминация (оценки на различията на признаците във всяко измерение);
  3. Интеграция (обединяване на измеренията в йерархична структура - установяване на взаимоотношенията между вече разграничените измерения).

     Равнището на когнитивната сложност (на преработка на информацията) варира в зависимост от: 

  • предпочитаните дейности (харесваните обекти имат по-висока когнитивна сложност); 
  • стратегията за решаване на проблеми;
  • интелектуалното развитие и образованието. 
     Ниската когнитивна сложност се характеризира с честа употреба на външно-коренни понятия (в малко измерения), а съждението и вземането на решение е в зависимост от групи стереотипи.

      Когнитивната сложност е пряко  свързана със стила за вземане на решения. Той е в зависимост от:

  • използването на единичен или множествен фокус (дали се разглежда една или повече страни на проблема);
  • количеството на използваната информация (брой единици, варианти).

    При комбинирането на тези особености, можем да получим 4 стила за вземане на решения(с когнитивна сложност или простота):

1 стил - Решителен (единичен фокус плюс ниско равнище на използване на информацията);

2 стил - Гъвкав (много фокуси плюс  ниско равнище на използване на информацията);

3 стил - Йерархичен (единичен фокус плюс високо равнище на използване на информацията);

4 стил - Интегративен (много фокуси плюс високо равнище на използване на информацията).

     Когнитивната сложност често се измерва с РЕП тест на Джордж Кели. Като цяло когнитивният стил е от изключително значение за оценяване на личността, защото той показва начина за ориентиране и позициониране на индивида в света. Освен това, когнитивният стил много трудно се променя, той е постоянен и това трябва да се има предвид при подбор на индивидите за дадена дейност. 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар