Способност на човек да си представя липсващи предмети и да комбинира образи. Въображението, което се разполага между рационалните интелектуални процеси и строго индивидуалното мислене, подчинено единствено на афективносгта (съновидение, мечтаене), е свързано със структурата на характера. За да се скъса с определен начин на мислене и да се създадат нови мисловни синтези, е необходима известна пластичност на ума, която е обусловена до голяма степен от базовите нагласи на личността. Плодовете на въображението са толкова по-богати, колкото по-слаб е интелектуалният контрол; в състояние на сън или на алкохолно опиянение, когато субектът временно е лишен от способността да разсъждава, избликват най-различни фантазии. Някои психично болни, при които помрачаването на съзнанието е по-трайно, живеят във въображаем свят, в който са въплътени действащите лица на техните налудности.
