Борба между отделни народи (международна) или партии (гражданска война). Според Фройдовата теория причините за войната са индивидуални: у всеки от нас съществува латентна агресивност, която намира социално приемлив израз във войната. Но тази теория изглежда недостатъчна, защото, въпреки че е широко разпространена, войната не е нещо универсално: съществуват народи, които никога не са воювали (Л. Б. Хобхаус). От друга страна, у народите, които познават войната, тя е могла да намери обяснение с други подбуди, като игра, получаване на престиж (индианци от равнините), религиозни потребности (набиране на жертви за жертвоприношения), или икономически потребности (набавяне на роби, присвояване имуществото на съседите). В нашето общество войната е свързана предимно с икономически фактори. Когато условията на живот са лоши и пропагандата и управляващите принуждават един народ да смята друг народ за главна причина за неговата фрустрация, агресивността на този народ се повишава и рискът от конфликт опасно нараства. Но не народите започват войната, а държавните ръководители, които я смятат необходима за избягване на тежки вътрешни кризи. В наши дни опасността от всеобщо унищожение е такава, че се наблюдава нова солидарност между народите, решени да направят всичко, за да отстранят пагубния военен катаклизъм.
