Прекомерно затваряне в себе си, причиняващо откъсване от действителността и засилване ролята на въображаемия свят. През 1943 год. Л. Кенър описал една форма на детска психоза под името ранен детски аутизъм. Този синдром, който се наблюдава много по-често при момчетата, отколкото при момичетата (от 2 до 4 пъти повече), може да се появи много рано (преди 30-ия месец). Той включва две основни черти: затваряне в себе си и властна потребност да не се променя нищо; 1. затварянето в себе си се изразява с пълно безразличие към външния свят. Детето се държи, сякаш е постоянно само, люлее се, поклаща се от крак на крак, играе с ръцете си, подскача на пръсти, върти се около себе си и т. н.; 2. съпротивата срещу всяка промяна се проявява чрез ри-туализирани действия (например поставяне на дрехите в неизменен ред) или неуморно повтаряне на едни и същи игри. Аутистичното дете, потънало в своите стереотипни дейности, се движи в затворен свят, който то бележи с ориентири. Това отдалечаване от нашия свят, правещо невъзможно посещението на училище, ако не и всяко интелектуално развитие, води до тежко и необратимо дефициентно състояние.
